• 0888557155
  • momchilmarchev@gmail.com

Бисер Вълов – топ експерт и преподавател по SMM

Бисер Вълов – топ експерт и преподавател по SMM

decc7c20cb6147cf0f8fafe3ce97d0faЗдравей,

Ти си един от добрите комуникационни специалисти в България, но някак си хората те асоциират само с Фейсбук, каква е всъщност твоята профи рамка?

Нормално е това да са първите асоциации, тъй като съм положил съзнателни усилия в тази посока. Дълго време бях част от ПР бизнеса, но и там по-голямата ми част от кариерата протече в дигиталния сегмент. След това разбрах за себе си, че онлайн комуникациите са моята страст и умишлено се концентрирах в тази ниша, създавайки своя дигитална агенция, без да приемам предложения за работа в другите сегменти на комуникациите. Днес Facebook е единствената силна социална мрежа(като изключим You Tube) в България, която концентрира вниманието на бизнеса. Затова и името ми се чува най-вече в комплект с темата за фейсбук маркетинг.

Сливница, имам сума рода там и бивши кметове и други ръководни кадри, какво е да си дървен шоп, нещо от тази генетика помага ли ти в работата?

Досега не ми бяха задавали този въпрос. Не знам дали помага, защото родът ми, и от страната на майка ми, и от страната на баща ми, по-скоро идва от северна България. Бих казал, че раждането ми в близост(30км) от София ми е помогнало за доста неща – достъп до повече културни средища, големи книжарници, активен социален живот, по-лесни студентски години. Всеки град ти дава и взима от теб толкова, колкото му позволиш. Аз съм щастлив за доста неща, когато обърна погледа си назад.

Фейсбук е място за PR или за маркетинг на големите компании, какви са тенденциите, ако има такива, по така зададения въпрос?

Отговорът не е еднозначен. И двете са възможни, стига да са добре премислени и изпълнени. Фейсбук е среда, в която по-голямата част от хората в развитите страни прекарват неприлично много време от всяко денонощие. Логично е там да се търсят възможности за въздействие от страна на големите компании, независимо дали подходът е директен и с конкретни предложения(маркетинг) или по-завоалиран и деликатен(ПР). Моята субективна гледна точка е, че тенденции в комуникациите няма, ако те се осъществяват добре. Комуникацията трябва да търси докосване до прецизна група от хора и да се стреми да повлияе на техните емоции. Затова по-често има тенденции в емоциите и нагласата към едно или друго, които се отразяват на комуникационния подход, но не и тенденции в самото общуване.

Какво ти даде стажа и работата в APRA PORTER NOVELLI?

Това е дълга история с много трудни, но и хубави моменти. Три години след напускането ми съм запомнил главно хубавите и често се сещам за тях. Работата там ми даде възможноста да израсна и да повярвам в много неща, които преди това не съм обмислял дори. Истината е, че не самите задължения, а хората, с които ги вършиш, правят голямата промяна в теб. В АПРА имах възможност не само да работя с топ компаниите в световен мащаб, но и да срещна и моделирам много специфични характери и професионалисти. Ако трябва да спомена едно-две имена, които най-много са помогнали за развитието ми, това са Любомир Аламанов и Чавдар Петров. Благодаря и на всички останали колеги и стажанти, които срещнах там и заедно изживяхме едни изпълнени с динамика шест години.

Кой друг е дал дан в изграждането ти като професионалист?425036_415492278492264_780257460_n

Списъкът е безкраен и ще прозвучи като реч след получаване на Оскар. Истината е, че аз съм човек с безценното умение бързо да се учи на нещата, които пробудят любопитството му. И винаги съм се нуждаел единствено от учители, които да срещна по-пътя и да пробудят интереса ми към едно или друго нещо. За мен това е ролята на добрия учител – да отвори врата и да разкаже само началото на пътя по вълнуващ начин. Най-важните учители за мен са хора от близкия ми кръг, с които съм споделял мечти и проблеми. Големите преходи в живота ми се случиха в общуването ми с две мои приятелки – Василена Вълчанова и Лилия Иванова. Ролята на Васи е безценна и за нея мога да разказвам с часове. Лили пък промени много от възгледите и ценностите ми, за което съм повече от благодарен. Бих споменал и малко имена от професионалната ми сфера, които са ми оказали силно влияние – Иво Илиев, Ален Попович, Красимир Атанасов, Румяна Ковачева, Лилия Лозанова, Борил Богоев.


Радваш ли се на инициативи като тези на Кристалин Чавдаров – „
Аз мога – тук и сега“ и други като СофтУни на Наков, DigitalKids?

Разбира се! Фокусът към децата е единственият правилен подход за по-добро бъдеще. Кристалин, Ивелина, Наков – всички те са забележителни в професионалната си сфера и имат уважението ми за това, което правят в социалната сфера, независимо дали става дума за показване на добри примери, за стимулиране на мечти, за образование или предоставени възможности пред деца и ученици.

НБУ успява ли да излекува липсата на модерност в университетско ни образование, сполучливо запълни ли някаква дупка? Къде да учим човек, дай съвет, всичко на моменти така девалвира? А М3 колеж? Друго място?

Никога не съм имал достатъчно опит с НБУ, за да поставям оценки. Мога само да споделя личните си наблюдения, че повечето млади хора, които имат представа за маркетинг и комуникации и искат да се развиват, идват от там. Определено ми се струва, че са поне крачка напред спрямо останалите ни висши училища по няколко критерия – база, обучение, връзка с практици и връзка с бизнеса. М3 College е добро място за специализирани познания и среща с експерти. Моята препоръка е насочена към практиката. Всеки, които иска да се развива в комуникациите, трябва преди всичко да търси възможност за досег с личностите, които вършат нещата ден след ден. Така се израства най-бързо.

Огнян Младенов смята, че SEО специалистите в BG са на световно ниво, можем ли да кажем това като цяло за дигиталните специалисти?

Стремя се да избягвам категоризациите и общите изказвания. Но в по-конкретен план, да, мисля, че имаме чудесни експерти в повечето ниши на дигиталния маркетинг. Ще дам за пример Иво Илиев като разработчик. Работя главно с международни компании и той често е мой партньор за външни разработки. Ставал съм свидетел как компании с цели технически отдели не могат да открият къде са проблемите с определени функционалности на разработки на собствените им сървъри, а той да ги разреши само с предположения, без да има достъп. Малко са хората с познания като неговите за фейсбук платформата, като нямам предвид само на локално ниво.

Как се възприемаш най-добре – като специалист, като даскал, друго? А кое те радва, зарежда най-много?

Разбира се, най-много радост носи измислянето на силни идеи и послания и постигането на резултати с тях. Малко неща могат да се сравнят с благодарността на клиентите. Но открих преди години, че преподаването е друга моя страст и изпитвам истинско удоволствие от споделянето на опита ми с млади хора, които търсят развитие в същата ниша. Вярвам, че повечето от нещата, които начуих за около 7-8 години в дигиталния маркетинг, могат днес да се научат за 2 или 3 години.

Работата и преподаването са неща, свързани с умора и свръхусилия понякога. Но емоциите са това, което ме зарежда и често си ги набавям именно чрез работа и преподаване. Така че чувствам баланс.

Много големи брандове шарят из твоето портфолио, как стават тия работи, да те питам аз като един черен балканец?

Големите компании се интересуват главно от името, което са си изградили партньорите им, както и от качеството на услугите. Но съм научил едно важно правило. Че аз никога не работя с NIVEA или Jack Daniel’s. Работя с хора. И зад най-големите мултинационални компании отново стоят хора, които взимат решения и търсят хора, на които да се доверят. Основата на моя бизнес е общуването и изграждането на дългосрочни отношения на доверие.

0000193788-article3В едно друго интервю за сайт за успелите в БГ казваш, е основна причина за неуспеха ни като общество е робството и нечистото домогване към властта като следствие, сега какво би допълнил към картинката?

Хм, не съм казвал точно това. По-скоро съм споделял своята гледна точка към остатъчните ефекти от робството и как това се е отразило на мисленето ни, днешния ни елит и т.н. Смятам, че за обществото ни е най-важно да научи какво е в действителност свободата и личния избор и да ги желаем. С правата и отговорностите.

Скоро беше постнал на стената си – „Всеки човек поне по пет минути на ден е пълен идиот.“ Дейл Карнеги. Какво те побутна да напишеш това, какъв е твоя начин да идиотнеш?:)

Това е гелиален цитат и всеки ден се убеждавам в правотата му. Стремя се да бъда концентриран и дисциплиниран ден след ден, защото вървя по пътя на мечтите си. Но това не ми пречи да нарушавам принципите си поне в няколко малки решения ежедневно и чак след това да го осъзнавам. Имаме вградено желание да нарушаваме всички правила и граници и всеки от нас го прави – в една или друга степен. И смятам, че е чудесно. Иначе ще се превърнем в машини.

И така като Ботев „В механата“ – „А Вий, Вий сте идиоти …“ – такава ли е присъдата ти, ако да защо и към кои слоеве?

Вече не мисля, че има необходимост да съдя който и да било. Не бих казал подобно нещо, без значение какъв е конкретният слой. Уча се все повече да се концентрирам към намирането на доброто у всекиго и осъзнаването на слабостите, които са по-скоро причина за състрадание, отколкото осъждане.

Светът вече е глобализиран, имаме сякаш все повече избор, а така ли е? Един невежа сякаш става по зле откъм избор – виж това – http://bit.ly/1eLiZtW, кажи ми твоето мнение?

Прочетох само първата половина на статията и реших, че това не е моят начин на мислене. С толкова категоризации, усещане за обреченост, присъди, гняв… Избор има и то голям. Това обаче само по себе си е проблем. Препоръчвам по темата да се гледа лекцията от TED на един много интелигентен българин – Иван Кръстев. Споделям линк към текстовото представяне на същата лекция, в която той разказва защо е толкова трудно да променим света, как отварянето на границите ни прави все по-безразлични и недействащи, как достъпността на това да избягаме ни прави все по-нерешителни и отлагащи и какъв е смисълът на прочутия виц за седемте самурай: http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/01/14/1983234_zashto_e_tolkova_trudno_da_promenim_sveta/

Много ни пречат тия лепенки нали, както казваш в гореспоменато интервю, това мишкованото изчакване що да сторим …, на кого да се облегнем, кой да ни уреди, кацата с меда, „наш’те ора“? Кога верно всеки ще се хване здраво на работа? Оптимист ли си за визията на България за близкото бъдеще?

Винаги съм бил оптимист и смятам, че не е имало период, в който човечеството да не е вървяло бавно и неусетно към нещо по-добро. Но целият процес винаги е придружен от немалко лудост, глупост, високомерие и фанатизъм. България има бъдеще, доколкото днес поколенията сменят начина си на мислене през възрастова разлика от едва 5 години и всичко се променя със скорост, която ни е трудно да асимилираме. Ако инвестираме в тези, които идват след нас и им придадем правилните ценности, утрешният ден ще е по-хубав от днешния. От всички нас зависи…

http://beyondacademybg.com – най – пълнозърнестото обучение по социален маркетинг и комуникации
https://www.facebook.com/biser.valov
– профил

 

admin

Leave your message