• 0888557155
  • momchilmarchev@gmail.com

Владо Йончев – OFFNEWS

Владо Йончев – OFFNEWS

Здравей Владо,

За мен е чест да ми гостуваш.

Поканих те най-вече по теми като лидерството в интернет, в частност във Фейсбук.
Какво са социалните мрежи за теб като истински новатор и журналист 3.0 (забележи не 2.0, а 3.0), нещВладо-Йончево нужно или просто си наказан да е част от твоята сцена? Какво ехо дават на написаното в сайтовете за новини, разни там постове и коментари, споделяния – провокирам те, не го крия?

Да ти призная, не знам какво означават 2.0 и 3.0. И ни най-малко не се изживявам като новатор. Точно обратното, аз съм възможно най-консервативният тип журналист. Ние правим журналистиката по най-старите стандарти – търсим важните теми, разработваме ги, четем документи, пишем писма за повече информация, търсим позициите на участниците. Изглежда новаторско, само защото имаше период от няколко години, в които медиите забравиха да го правят. Сега ми се струва, че започва завръщане към добрата стара традиционна журналистика.

Читателите, които пишат до редакцията, също са част от тази добра стара и традиционна журналистика. Четем ги, следим оценките им, откликваме на сигналите им.

По споделянията и прочитанията следим какво е интересно. Това е голямата разлика между вестниците и интернет, можеш да видиш всяка статия каква реакция предизвиква. Един пример – през януари 2012 г. пуснах дописката „Албания изгони ЧЕЗ“. Мислех си, че трима души ще я прочетат, пуснах я по-скоро, защото става дума за любимата ми Албания, в която много обичам да ходя. За минути направи хиляди прочитания, безброй споделяния и прочитания във фейсбук. Тогава разбрах, че явно с тока има проблем, който журналистите досега не са забелязали. 1623575_675116455948424_3762194896087781635_nПрез февруари избухнаха протестите и ние бяхме най-подготвените.

Не изкривяват ли и малкото останала качествена журналистика, каквато се прави според мен, в OFFNews?

Коментарите помагат журналистиката да става по-качествена. Често коментиращите показват наши грешки, друг път ни дават подробности, трети път ни дават сигнали за нови казуси.

Проблемът е с троловете. Те взривяват дискусиите. Целта им дори не е да наложат мнението си. Целта е да изгонят умните, за да не могат те аргументирано да изложат мнение.

Какво правите с тролчетата и в „коментарите у вас си“? Как им дърпате черджето:)?DSCF9141

Нищо. На няколко пъти сме пускали статии, в които сме разказвали за тях. На няколко пъти в коментари сме отбелязвали, че Сульо, Пульо и Груйо коментират от едно IP.

По-голямо зло от троловете е цензурата. Не можем да си позволим да има и най-малки съмнения, че цензурираме правото на мнение. Самото общество трябваше да си изживее троловете, беше нужно да ги намрази и те да опротивеят на самите себе си даже.

Затова с такова забавяне, едва сега, ще въведем система за метамодерация – читателите сами да модерират досадните коментари.

Какво липсва, за да наречем модерната професия управление на онлайн репутация и имидж тъждествено равна на медиен комфорт?

„Медиен комфорт“ е мръсна дума. Политици и олигарси   си купуват медиен комфорт. Един нормален човек няма нужда от медиен комфорт, няма нужда да го изкарват само бял и красив, защото никой не е такъв.

Управлението на онлайн репутацията има две цели. Първо да се чуе за човека и за бизнеса му. И второ – ако някой е написал нещо лошо, да има възможност да се види и доброто. Както и обратното, разбира се.

Един преподавател в Журналистическия факултет (в който аз не съм учил) казваше: в предизборна кампания един добър пиар може да промени резултата с 10%, един велик с 20%. Но като резултатът ти е 5% и пиарът му добави 20%, стават 6%, не стават 60. Същото е и при управлението на онлайн репутацията.

Ти колкото и да си добър, не можеш да изкараш един убиец ангелче. Но можеш у един противоречив политик или бизнесмен да извадиш на показ и положителните му качества. Рядко успелите хора имат само положителни и само отрицателни качества. Онлайн репутацията може да промени малко баланса между тях, но не да създаде нов човек.
Всъщност не съм прав – може и напълно нов човек или продукт да създаде. Но в момента, в който виртуалният образ се материализира на някое събрание или на някой щанд, сгромолясването ще е болезнено.

Отразявате политиката нестандартно, пишете не точно за масовата публика, малко за по-интелектуално домогнали се, неминуемо някой ше каже, по1078902_569888733073700_1518431980_o-дясно, не е идеята да политизираме, но какъв сайт е OFFNews?

Не е нестандартно. Ние сме възможно най-традиционните журналисти. Нестандартно е да набутваш в очите на публиката измислени герои. Нестандартно е да изкелиферчваш това, което си видял. Нестандартно е да замазваш гафове, да викаш на черното – бяло. Точно защото това е нестандартно и интересно, избуя за няколко години. Сега наблюдавам завръщане към нормалността.

А OFFNews не е нито ляв, нито десен. Ние държим на плурализма на мнения. Не просто с готовност публикувам, а издирвам хора от целия политически спектър, които могат аргументирано да защитят политическа или икономическа теза. И въпреки това знам, че не успявам и сайтът изглежда десен. Причината е, че има вопиющ недостиг на смислени говорители на лявото пространство. В Европа се води изключително силна дискусия за лявото, има Ципрас, има Пабло Иглесиас. У нас дискусията се свежда до „Ти обичаш ли Русия?“. Ми обичам я. Стига да е далеч от мен и с удоволствие слушам Висоцки и чета Платонов. Но предпочитам Чевенгур да си остане в Сибир, а не да живея в него.

Споделял си ми, че по категоризациите на Гемиус, сайтът се чете от най-заможните, хората с най-високи доходи. Това те радва нали? И пак някой ще каже дясно, задължително ли е да е така, богатите са десни?

Да, OFFNews категорично е сайтът, който според статистическите данни се чете от най-заможната и най-образованата аудитория. Разбира се, че това ме радва, но никога не сме се стремили целенасочено към това. Напротив – имаме много примери за сайтове, вестници и дори една телевизия, които много тясно таргетират тази група. Резултатът е, че имат малко читатели, защото пишат скучно.

От едно събитие се прави дописка или от една тема се прави анализ, ако на теб – журналиста ти е интересно. Статията се пише за всички хора – и бедни, и богати, и образовани, и необразовани. Пише се на езика, на който би я разказал на баба ти, ако те пита „Ти какво написа днес?“.
Ако се опиташ да предугадиш какво ще е интересно на богатия, няма да успееш. Няма да успееш и ако се опиташ да я напишеш на префърцунен език. И също толкова абсурдно се получава, когато пишеш за „масова публика“ и се опитваш да скалъпиш някакъв просташки език.

И не, не е задължително богатите да са десни, у нас почти на 100% са с ляво потекло.

Искаш ли да си нещо друго понякога? Например кмет на Каварна, като знам страстта ти към рока и офроуда:)?

Кметът на Каварна Цонко Цонев е един от най-добрите ми приятели. Ако ми се прииска да съм кмет, сигурно мога да го помоля да му седна в стола за два часа, но не вярвам някога да ми се прииска.

Всякакъв мога да стана, ако поискам, но дай Боже, никога да не изпадна до там, че да искам да ставам политик.

Само две неща ми изглеждат непостижими – да пея като Робърт Плант и да свиря като Джими Пейдж. Много мечтаех да стане, но не става и съм сигурен, че няма да стане. Всичко останало ми изглежда лесно постижимо.

В този ред на мисли, нещо пропуснато, недоизказано, мисля това, ще да е голяма мъка за един топ журналист? Житейска равносметка, но може това да се окаже личен въпрос…

Не. Каквото съм искал да кажа, съм го казал. Каквото съм смятал, че не трябва да казвам е било, защото така съм решил.

Неминуемата етикеция, която налага професията ти, кара ли те да извикаш понякога, къде, на кой? Как разтоварваш?

По-горе на два пити ме пита за нестандартното. Ако има нещо, в което се отклонявам от стандарта е, че не спазвам етикецията. Ходя с дълга коса, небръснат, обличам първите дрехи, които ми попаднат. Ходя на работа с метрото, говоря нормално с хора, от които други изпитват страхопочитание. Сигурно затова изглеждам толкова радикален, а всъщност съм изключително консервативен човек.

Големият проблем на нашата професия е претоварването и изнервянето. Вечно съм недоспал, иде ми да извикам, когато вече 16 часа съм на работа, а списъкът със задачи се увеличава, вместо да намалява. Случва се да изперкам и да се разкрещя на колеги, на близки. Журналистиката е интересна, но крайно нервна професия.

А как разтоварвам? Май в последните години използвам всеки свободен ден най-вече, за да се наспя. Преди това ходех по пещери. Откакто направих OFFNews съм ходил само няколко пъти. Обичам да обикалям с колата без посока. Имам джип и като видя лош асфалт или черен път тръгвам по него, опитвайки се да се загубя. Лошото е, че в България вече не успявам и се налага да карам в съседните страни или Албания, за да попадна на непознат път.

Как викаш на #КОЙ, кой е КОЙ за теб като гражданин, общественик и последно като журналист.

#КОЙ е задкулисието, което реди политици и назначава олигарси. #КОЙ нарушава обществения договор, с който хората са се съгласили да изхранват цяла една прослойка от политици, защото те са поели професията да защитават техния интерес.

А като философ, това си завършил, крещи ли се? Питам те малко в стил Ботев, „В механата“ – „А Вий, Вий сте идиоти!“.

Като журналист се крещи. Журналистиката е като куче. Ако е свястно лае, ако е келяво, се умилква.
Философията е толерантност. Тя е умението да вникваш в чужди идеи. Когато някой спори с мен, аз правя всичко възможно да се поставя на негово място, да се опитам самият аз вместо него да докажа тезата му и да оборя моята. И чак след като видя, че дори самият аз не мога да докажа неговата теза, му казвам, че не е прав.

„А Вий, Вий сте идиоти“ е от друг жанр. Това е поезия, която мечтае за по-добър свят. Ботев е революционерът, който си мисли, че може да скочи в него, а идиотите отсреща не го разбират. За добро или за лошо, спрях да бъда революционер. Вярвам, че светът може да става по-добър само с много усилия и с малки стъпки. Революцията е красива само докато не се случи, после носи най-вече беди, мизерия и повече подтисничество.

В положителен тон, какво пък те радва! Да замирише на бензин, друго …?

Обичам да пътувам, да се връщам на места, които обичам, да попадам на места, където не съм бил. Радвам се като открия песен или състав, които ми харесват, а не съм се вслушвал в тях досега.

Ще ги стигнем ли хамериканците? Тях ли да стигаме? Швейцария на Балканите? Други сравнения и каламбури с думи … Продължи ако те завихри …
Ако не хвана тона, извини ме, може да не поведох правилно …

Не са американците тези, които трябва да гоним. От българска гледна точка животът на американците не е хубав, не случайно ние емигрираме в Испания, Италия и Гърция, а не в Америка, нито в Швейцария. Ние прекалено хубава държава няма да направим, не ни и трябва, щото в нея няма да е уютно едно шкембе да изядеш и да изпиеш няколко ракии с комшията. Достатъчно ни е да я направим малко по-справедлива, да ограничим краденето на назначените с партиен указ бизнесмени и да има работа за средната класа, защото сега има само за висококвалифицирани и ниско квалифицирани, средният слой професии липсва. Тогава ще станем като Италия, Испания и Гърция, които не са чак толкова далечни. А Швейцария ще ходим да я разглеждаме за по седмица, защото за повече ще ни е скучно.

Образование в БГ, загубена кауза ли е? Имаме ли изпуснати поколения вече наистина?

Ти знаеше ли, че съм бил учител? И родителите ми са учители. Наскоро бях на практиката на Класическата гимназия в Гърция. Децата са си същите като нас преди 23 г., даже малко по-плахи и правят по-малко пакости. Има криза в образованието, но не е изпуснато огънчето. Българинът ще гладува като Бойко Борисов, ако трябва, но ще изучи децата си. Влошава се непрекъснато нивото, защото системата остана нереформирана, но с канските усилия на хиляди родители и мизерстващи учители, ние го държим нагоре, въпреки очевидните опити на властта да възпита прост народ, за да има слаба държава.
Питаше ме по-горе какъв бих бил, ако не журналист. Може би учител бих станал отново. Но ще е като си надвия на масрафа и ми е все едно дали ще ми плащат заплата, защото с учителска заплата не бих изкарал.

Па и на тебе, що ти беше да носиш скоро генератори на бедстващи, преди време да спасяваш Витоша от пожар? Как се пали искрата на каузалността? Вътре или вън – бунт у душа или революция на площада?

Не, не, не. Категорично отказвам за доброволчеството да се говори като за нещо революционно, необичайно или изключително. Ако гори къщата на съседа, няма ли да хвърлиш кофа с водя? А ако гори планината отсреща? Пак за стандартните и нестандартните неща. Стандартното, нормалното, е хората да си помагат. Нормалното е като гори планината, да идеш да я загасиш, или поне да занесеш вода и храна на пожарникарите. Нормално е като хората нямат ток, да дадеш 5 лева за генератор, вместо да изпиеш кафе на „Витошка“ за тая цена. Доброто е заразно, но не е ненормално. Твърде дълго хората са се срамували да бъдат добри, смятали са това за ненормално. Помниш ли в какво ни обвиняваха контрахората от контрапротеста? В това, че ние сме умни и красиви. А те се гордееха, че са зли, грозни и глупави.

На терен с пожарогасителя или на бюро с перото, или с крак в/у газта? Как човек да огрее всичко, за да е една хармонична компановка от твърди умения, емоционална, социална, екологична и духовна интелигентност?

Не знам. Непрекъснато времето не ми стига. Не съм постигнал хармония, все остава нещо, което не съм доправил, вечно съм недоволен от себе си. И изобщо не се чувствам в позиция да давам съвети.

Нещо тайно и колоритно за накрая?

Внимателно крия манията си по Късната античност, Византия и Ранното християнство, много ценя времето, което мога да открадна, за да чета Светите отци на църквата или историята на Църковните събори. Ако мога да си взема творчески отпуск от журналистиката, сигурно бих написал книга за Църковните събори и християнските ереси, защото вярвам, че именно те в най-голяма степен са предопределили света, в който живеем, в тях е заложена и по-сетнешната история на България, и разделението на Европа, и войната с Исляма, и днешната политика на Русия. Това е било най-важното време в историята, първият път, когато светът се е глобализирал и в огромна степен сегашната глобализация го повтаря. Ние живеем според концепциите за света, които са измислени в IV век и в огромната им част или ги преповтаряме, или ги измисляме на ново.

Благодаря ти!

И аз.

https://www.facebook.com/people/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%99%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2/1534041477

admin

Leave your message