• 0888557155
  • momchilmarchev@gmail.com

Майк Рам – интервю

Майк Рам – интервю

Mike-21.Здравей Драконе?

– Здравей, Момчи! Радвам се, че съм избран за това интервю. Надявам се да бъда полезен на твоите читатели.

2. Ще внимавам много с въпросите, за човек, който брилянтно се презентира поне да му дам що годе подобаваща трибуна, доколкото не си е и тесен текст формата за целта:) Защо Дракона, а не Питагор или някой още по голям мислител, доказан от историята или пък на името на Стив Джобс (лека му пръст на гения) е патрон на курсовете ти по презентационни умения? Разгадай този ред на мисли и разликата м/у риторика, презантационни умения, публичен PR?

– Драконът е Брус Лий. Това му е бил прякор още от дете, а избрах него за свой патрон, след като гледах един документален филм за него и научих повече за неговата философия и живот. Изведнъж открих, че всичко, което е казал за бойните изкуства, може да се пренесе в света на презентационните умения. Сигурно знаеш, че много хора изпитват ужасяващ страх да говорят пред публика. Същото е и когато трябва да се изправиш срещу своя противник в битка. Колкото повече научавах за Брус Лий и за неговия подход към бойните изкуства, толкова повече се вдъхновявах от неговата философия и така реших да я приложа в своите обучения по презентационни умения.

– Що се отнася до термините, които цитираш, те в голяма степен се покриват, като разликите между тях са в някои технически оттенъци. Риториката е възникнала исторически най-рано. Особено при нея е това, че древните оратори са се опитвали да убедят слушателите в своята теза най-вече със своите умения за говорене. Презентирането е съвременния наследник на реториката, като в него се включват различни форми на въздействие – илюстрации, слайдове, демонстрации, и по-динамична интеракция с публиката. PR-ът за мен е общата стратегия на една организация за организиране на нейната комуникация с обществото. В основата и на трите неща стоят добрите комуникационни умения.

3. Защо сякаш остави на заден план курсовете за управление на проекти? Там си изначално силен, преживял си работата в огромни, малки и средни софтуерни колективи, впито ти е кръвта да говориш за това и да даваш неподправеното знание на личния опит.

– Струва ми се, че като цяло проектната работа в България спада. В ИТ бизнеса все повече се развиват малки стартиращи компании, разработващи свои продукти, които не ползват проектен подход в работата си, или компании, предлагащи аутсорсинг услуги, които работят според проектните изисквания на своите възложители.

Това, което виждам като ниша за развитие, е консултантски услуги за възложители на проекти. Все повече компании търсят някой да им помогне в развитието на маркетинговата стратегия, изграждане на уеб сайт, SEO, социални кампании и пр. Те обаче нямат уменията да организират и да ръководят такъв проект. И тук се намесват консултанти като мен, които могат да им дадат съвет или направо да ръководят проекта от тяхно име.

4. Кое е по-важно за една фирма – да работи като „часовник“ т.е. менажирането или да се презентира по-добре?

– Коя ръка е по-важна за един човек – лявата или дясната? И двете са важни. Въпросът ти е много добър, защото изразява мисленето на не малка част от представителите на бизнеса. Едните си мислят, че ако направиш чудесен продукт и всички хора някак си магически ще разберат за него и ще се втурнат да го купуват. Други пък вярват, че ако си добър в „разтягането на локуми“ лесно ще убедиш когото и да е да си купи твоя продукт, колкото и да е смотан. Само че това днес не става. Трябват си и двете неща – и добър продукт, и добър маркетинг.

5. Селсът (селс мениджър), акаунтстването (акаунт мениджър) и презентирането, коя длъжност, как прелива в другата, колко са в паралел, ползват ли/потребяват едни и същи качества/знания/умения, разграничи ги? Кои меки умения потребява успешния презентатор? Визия на презентатора?

– Селс мениджърите и акаунт мениджърите общуват предимно с познати клиенти, докато маркетьорите – предимно с непознати. Това за мен е основната разлика – едните познават аудиторията си по-добре и затова могат да изработят по-точно насочени презентации. Другите си създават виртуални образи (персони) на клиентите и изготвят презентациите си за тях. Но презентационните умения, умението да изслушваш и да вникваш в проблемите на другия, умението да водиш конструктивен диалог и преговори, са нужни и на едните и на другите.

6. Добрата презентация предизвиква:
а/ ръкопляскане
б/ директни продажби
в/ косвени продажби
г/ личен PR краткосорчен
д/ личен PR дългосорчен
е/ доверие в името на презентатора
ж/ доверие в бранда

– зависи каква е поставената цел. Може да бъде всяко едно от изброените. Точно затова винаги в моите обучения акцентирам върху това, че всяка презентация трябва да има специфична цел и тя зависи от момента, от аудиторията, от конкретните стратегически и тактически цели на фирмата и т. н. Възможно е да изнесеш една и съща (по смисъл и по съдържание) презентация, но да имаш различни цели и да очакваш различни резултати.

7. Брандовете често се осоциират с лидерите си и / или с презентаторите си. Опасно ли е да се залага само на един, ако по някаква причина напусне, срива на доверие сякаш е неизбежен, как балансираме тука ако гледаме от позицията на акционерите / собствениците, целящи огромните печалби. Да, за да е по пълнозърнест примера, дай Стив а пример, как акционерите са го гонели и след сривовете са му се молели да се върне.

– Стив Джобс е уникален случай. Той не е просто презентатор, той е вдъхновител идеолог, човек, който е кипял от идеи, така че не е редно да равняваме всяка фирма с Apple и всеки лидер със Стив Джобс. Но по принцип смятам, че не е добра идея една компания да залага само на един лидер / презентатор. Различните лидери имат различно въздействие, различна харизма и ако една компания иска да се хареса на пирок кръг от потребители, трябва да заложи на различни стилове в презентирането си.

8
. Силните фирми залагат на силни презентатори като често това са и техните бизнес лидери и/или собственици.
Ако обаче това не е така, ако шапката не иска да се заложи за целта от кой отдел е най-добре да бъде „наказан“ даден човек, за да стане презентатора на фирмата?
PR-a
Маркетолога?
Иновейшън директора?
Друг?

– Категорично съм против назначаването на такава позиция да се смята за „наказание“. Не случайно в обучението „Ефективни бизнес презентации“ засягаме тази тема и предлагам практически подход към решаването на подобна дилема. Важното е да се разбере, че всяка презентация си има различни цел. Това автоматично означава, че във всеки момент може да се избере различен човек, който да бъде най-подходящият презентатор. В някакъв момент би било добре това да е PR-ът, защото има най-близки контакти с медиите (ако събитието е прес-конференция например). В друг случай може да бъде самият изпълнителен директор, ако моментът е тържествен или се изисква присъствието на висш авторитет. В трети случай това може да бъде технически експерт, ако трябва да се обясняват специфични технически детайли пред компетентна аудитория. Всичко зависи от конкретната ситуация. Не трябва такива решения да се вземат като догма.

9. Нека анонсираме датите за двата ти курса за презентационни умения.

– На 18.03 стартира ново, вечерно издание на нашия основен курс по презентационни умения „По стъпките на Дракона“. Той се състои от 4 модула и се провежда в 8 вечерни сесии. Курсът засяга всички аспекти на подготовката и провеждането на една презентация и тренира участниците на умения за правилно планиране на работата, събиране и отсяване на информацията, структуриране на презентацията, ефектно изпълнение и овладяване на аудиторията. Всеки, който го завърши, преживява истинска трансформация и с гордост мога да заявя, че той е истинска работилница за лидери.

– Другият курс, който искам да представя, се нарича „Sniper Networking” или „Нетуъркинг за снайперисти“. Идеята му е да обучи участниците на умения за ефективно общуване на нетуъркинг събития, така че да могат да правят кратки, ненатрапващи се, но точни и въздействащи презентации на своя бизнес или своите продукти на такъв род събития. Курсът започва на 10.03 и ще се проведе в три вечерни модула след работно време.

10. Лек завой. Ти си от първите проактивни блогъри в БГ. Мъчно ли ти е за доброто старо време, отместено от социалките. Социалките сякаш се подиграха с качествените постове в блоговете, малко „чалга трибуна стана“, малко клюки … хората в тази комуникационан среда сякаш посивяха, не си дават напън да остане нещо след тях.
Сякаш едно време всеки е чакал с трепет коментарите под блог постовете си, а сега и да се „изшиеш“ във Фейсбук, минава натиска на опашката от новите постове във фийда и …. малко на принципа на изгорялата свещ …
Сякаш се толерира или поне прощава и невежеството и ниската обща и езикова култура?
Като заговор на световната конспирация за затъпяването / успиването на народите и превръщането им в безмълвни консуматори.
Какво мислиш за всичко това, ако имаме съгласие де и не съм прекалено краен в тези си въпроси?

– Социалните мрежи са просто следващата стъпка в технологичната и в социалната ни еволюция. Те се появиха след блоговете и дадоха нови възможности за общуване на хората. Да, действително, да пишеш и да поддържаш блог стана доста по-трудна, по-енергоемка и по-неблагодарна работа. В социалните мрежи цъкаш един бутон за харесване, още един за споделяне и вече си автор на съдържание (или по-скоро на бял шум J ). Признавам, че мен лично ме изкуши Фейсбук – и заради простотата на публикуването, и заради динамиката на комуникацията, и в крайна сметка позарязах блоговете си, а те не бяха малко.

Но има и друго. Човек започва да пише, защото има мисли и идеи, които иска да сподели с другите. Пише, пише, пише, но идва моментът, когато започваш да се изчерпваш. Какво още да кажеш, когато изглежда, че си казал всичко, което си искал да кажеш? От една страна, темите и идеите започват да намаляват. От друга страна, вече го няма онова вътрешно напрежение, което те е подтиквало да пишеш, а от трета – виждаш, че интересът на читателите е доста по-слаб и тези три фактора те демотивират доста.

Забелязал съм го в себе си, виждам го и в много други колеги, с които започнахме да пишем по едно и също време и също така едновременно и спряхме да пишем. Сега вече гледам на писането в блога като професионална задача – като част от маркетинговия процес. Затова съм решил изцяло да преработя всичките си сайтове и да преосмисля своето интернет присъствие – както лично, така и като бизнес. Започнах със сайта на Дракона – http://drakona.bg, в който има блог секция, където започнах да публикувам полезни материали, свързани с темата за комуникационните и презентационните умения, а по-нататък ще направя и нов личен сайт, в който ще публикувам мисли и идеи, свързани с маркетинга, рекламата, социалните мрежи и т. н.

Когато човек иска да каже нещо лично, просто, преходно и бързо – социалните мрежи са най-доброто място. Ако искаш да кажеш нещо важно, сериозно и полезно – трябва да си имаш свое място, свой блог, където то да остане завинаги.

11. Какво ти дадоха НЛП познанията, които скоро ми каза, че си придобил, а и че ще продължаваш модулното си обучение?
Това не е ли социално инженерство, част от него, но всъщност – манипулирай, но правилно?
Капитализъм – за да продадеш, трябва да има две страни … и едната все иска да продаде на другата …

– В НЛП има и такива техники – да „изманипулираш“ някого да направи нещо, което съзнателно не би искал – аз го наричам „черно НЛП“. Но това опира до морала на всеки един човек, който го практикува. НЛП е просто набор от техники, които вършат добра практическа работа и за мен са ценни най-вече в това, че ми помагат да разбера по-добре хората около себе си и да им дам точно това, от което имат нужда. Помага ми да разбера и себе си и да си създам навици, които да ме направят по-успешен. НЛП е просто един инструмент. Един мой приятел казва: „То е като ножа – можеш да си отрежеш хляб, можеш и да си отрежеш пръстите“. Отговорността не е на инструмента, а на човека.

12. Кажи ни за нивото на (ИТ услугите) образованието? в България твоето мнение? Новото на образование как ти се вижда? Страхуваш ли се за децата си, че няма да получат и това, дето соц майка България ни даде на теб и мен:)?
Какво девалвира тук, по тази тема знам, че имаш съществено мнение?

– Струва ми се, че образованието днес е по-зле от онова по наше време в две направления: няма ги онези надъхани учители, които правеха чудеса единствено водени от желанието да ни научат на нещо полезно и децата днес имат все по-малко желание да се учат. Не виждат ползата от ученето и затъпяването става масово. От друга страна, има и положителни неща: по наше време ни караха да запаметяваме огромно количество ненужна информация и тези, които запомняха повече без да задават въпроси, ставаха отличници. Днес на децата се позволява да си казват мнението. Родителите (малка част, но все пак ги има) поощряват самостоятелното мислене. За съжаление, оценяването отново е въз основа на това колко добре възпроизвеждаш онова, което даскала иска да чуе, но вярвам, че един ден от нашето училище ще започнат да излизат истински мислещи хора, които ще променят света към по-добро.

13. Как мениджърите да задържат кадърните си хора в страната?

– Чувал съм хора да казват, че емигрират заради сигурността в чужбина и заради повечето пари. Това не е вярно. Хората имат нужда да творят, да вземат решения, да се изявяват, да получават признание за труда си и, естествено, адекватно възнаграждение. Ако ги има тези неща, много по-малко хора ще напускат страната.

14. При твоята ерудиция и познания как се пребори с мисълта да заминеш навън?

– Ха, преди време имах възможност да емигрирам в Щатите, но се отказах, защото вярвах, че тук има необятни възможности за развитие. Нещо повече, взех решение никога да не съжалявам за това си решение и не съм го пристъпил. Днес гледам на нещата малко по-космополитно. Работил съм в много чужди фирми и съм общувал с чужденци от различни раси и народи. Мисля, че това е много полезно, защото обогатява културата ти и развива мисленето. Смятам, че предприемчивият човек може да работи навсякъде и да живее навсякъде, без да е нужно да се нарича емигрант. Интернет технологиите ни дават възможност да общуваме с хора от целия свят. Какво пречи да продаваш своите продукти и услуги по света, а да си живееш в България? И обратно – това, че официално живееш в България не е причина да не ходиш по света – на туризъм, на бизнес срещи, на обучения – всичко е достъпно. Мисля, че бъдещето принадлежи на онези, които се чувстват граждани на света.

15. За какво съжаляваш в профи план, нещо неосъществено ?

– Както казах и по-горе, гледам да не съжалявам за нищо от миналото. Обичам да си спомням хубавите неща, но се старая да не се привързвам към него, тъй като животът се случва днес, а онова, което е било вчера, е вече завинаги отминало. Имал съм проекти, които съм смятал за много обещаващи, и докато се натуткан да ги реализирам, се е оказвало, че някой друг ме е изпреварил, но не съжалявам за изпуснатите възможности. Гледам на тях като инвестиции в опит и знания. Установих с изненада, че действително Съдбата ми връща някои подаръци, реализирайки днес някои мечти и възможности, които в миналото съм смятал за пропуснати. Така че, човек не бива да съжалява. Всяко зло наистина е за добро.

16. Какво мислиш за успехите на фирми като Телерик и за продажбата им (причина и навременност, липса на кадри пследните години? Какво в макро-рамката на държавата следва да се промени, за да се даде още повече карт бланш на софтуерната индустрия.

– Ех, ако можех да отговоря компетентно и изчерпателно на този въпрос, сигурно щях да бъда министър на информатиката J Ако трябва да говорим сериозно, смятам, че софтуерната индустрия у нас се разви много добре благодарение на факта, че държавата на практика изобщо не се намесваше в нея. Най-добре би било да продължава в този дух. От друга страна, виждам, че нашата индустрия няма свое лице, свои продукти, свои марки. Ние масово работим в областта на аутсорсинга – продаваме знания и умения евтино на онзи, който ни даде някой лев. Фирми като Телерик са от малкото изключения в това отношение. Смятам, че у нас има хора с потенциал да развиват успешни продукти от световна величина, но не им достига смелост и желание да рискуват. Ние българите залагаме на сигурното и така пропускаме големите възможности.

17. Ще се наложи ли трайно и практиката успели българи, топ ливъл мениджъри вече на западни компании да биват изпратени в БГ, за да задействат локални колективи.

– Не мисля, че това ще стане масово явление. Ние нямаме този колективен манталитет, който имат индийците, например. Ние се спасяваме поединично. Което е тъжно, но е факт. Малцина са успелите българи в чужбина, които проправят пътя към успеха за други българи.

18. Сякаш мина времето, за да си ок в ИТ, да идеш да работиш зад Берлинскта стена? Може си вече и у дома парт тайм или по проект клиент поръчител дори и отвъд океана.

– Зависи какво разбираш под ОК. За всекиго това е различно. Днес мнозина са избрали да бъдат свободни професионалисти (фрийлансъри) и благодарение на специализирани борси за проектни услуги да работят дистанционно навсякъде по света. По този начин запазват свободата си, възможността сами да управляват времето си и да имат много по-пълноценен личен живот. От друга страна, този род бизнес работи сред жестока конкуренция от азиатски специалисти, които здраво подбиват цените и в крайна сметка за да печелиш повече, трябва да работиш повече, което орязва значително времето ти за личен живот. Малко като Параграф 22 се получава, но всеки преценява сам за себе си кое е по-важно за него – времето, свободата или парите. Важното е, че днес вече имаме много повече възможности за избор.

admin

Leave your message