• 0888557155
  • momchilmarchev@gmail.com

Category ArchiveИнтервюта

Най-якия в SEO-то, за фитнеса и уеб дизайна, за оффроуда и магазините онлайн.

Здравей Ники,
Бързам с първия въпрос, мооогуу ми е интелигентен:)
Какво е общото между SEO и спорта?
Здравей Момчи,
Общото между фитнеса и SEO-то е постоянството и всичко да е натурално по възможност.
Както във фитнеса има допинг, така и в оптимизацията има забранени техники и двата вида се наказват все някога с трайни последствия за съжаление. Но така е, който рискува печели, който не рискува не е бил оптимизатор

Колко на ден отива за спорт, хранене, диети? Кога става рутина, а не болезнено лишение един добър режим на хранене.
Добър въпрос, а отговора много зависи дали съм на диета и каква е тя. В момента пазя един режим и в интерес на истината работи, но в края на седмицата съм малко „нервен” и това се отразява на работата ми, защото съм много продуктивен и фокусиран.

В нашите професии има доста лишение от друга страна – недоспиване заради дедлайни, как това се отразява на режима на бодибилдера, как компенсираш ако се наложи подобна всеотдайност?
За мен фитнеса е ръка за ръка с бокса… Вече е история след 13 години по залите, заради множеството травми, който имам от него и започнах да се занимавам активно с плуване и лостове, както казват плажен културист или летен бизнесмен . Крайните срокове всички знаем, че са си стресиращи за един оптимизатор и уеб дизайнер и понякога се налага да изкарам до 3-4 часа сутринта на бюрото в офиса, но се свиква. Понякога хората се чудят как успявам? Просто е ставам рано и работя до късно!

Какво те влече повече, криейтива / дизайна на електронния магазин или SEO оптимизацията му и то след ефекта от нея, когато идва радостта на клиента.
Последните 7 години се канализирам изцяло в изработката на онлайн магазини и оптимизирането им. Ефекта от това е когато клиент с малък бюджет ти се обади и каже: „Ти направи чудо – телефона ми прегрява, а сайта гъмжи от таргетиран трафик”. Радвам се, когато успея да помогна на хора с малък бизнес, защото това им дава опора и сигурен доход, а те от своя страна ме препоръчват на всички, който познават, това си е познат затворен цикъл.

Как ти се струва трансформацията на името на SEO конфа? Крачка напред или отстъпление?
Реално всички знаем за какво иде реч. Това си е събитието на годината за всички ТОП оптимизатори, уеб дизайнери, специалисти по рекламата и т.н.
Тази година ще има интересни лекции и ще засегнат теми, който стават все по-актуални. По миналата година за първи път, ако не ми изневерява паметта се водеше лекция за онлайн магазини. Следващата пак и тази година също ще има и мисля и със сигурност ще присъствам. Дали като лектор или зрител ще видим.

Кои са най-значимите за теб събития от дигиталния бранш за годината?
Вече споменах СЕО конференцията / SEO meet-ъпите, който напоследък пропускам, заради крайните срокове и лични ангажименти, тази година ходих и на Ecommerce Day и макар, че се занимавам с изработка на интернет магазини от 6 години.. имаше какво да науча. Като цяло Софтуерния университет организират добри събития. Очаквам с нетърпение таз годишната eCommCongress 2017 да видим нови техники и на къде отива електронната търговия.

Кой ти е идол в SEO?
СЕО идол? По-скоро нямам такъв, но има колеги, които си разбират от работата и то доста. Но както във всеки бранш си имаме и черни овце.

A в WP решенията?
WordPress решенията.. предпочитам Opencart да си призная или Magento, за онлайн магазини. WordPress използвам за изработка на сайт тип – информативни/корпоративни проекти. Не ми харесва постоянния ъпдейт от секюрити гледна точка, защото понякога бута плъгини и темплейти и работещи сайтове спират да работят.

С кого си партнираш най-успешно за SEO?
СЕО оптимизията си я правим изцяло сами. Защото и ние като вълците, вратовете ни са големи, защото сами си вършим работата, а когато работиш за големи брандове наложен на световния пазар, няма как да повериш работата на друг колега.

В този ред на мисли какво е за теб SEO Meetup?
Липсва ми това събитие! Писах по-горе за него.. и скоро смятам да организирам такова, за да се съберем старите кучета и да обсъдим някоя нова тактика. Между другото точно на такива събития може да научиш нещо от кухнята, което няма как да разбереш в интернет.

Други задушевни мероприятия?
Започнах любителски да се занимавам с OFF ROAD, взех си джип за целта, сложих му големи гуми, рязах калници, сложих му лебедка 5 тона, силова броня, изкърпих го и много други дребни неща, който ще ми отнеме 2 часа да ги изброя. Както казват хората: кеф цена няма. А новият ми девиз е: „Ти може да си по-бърз от мен, но аз мога да ида на всякъде!”

Някакви нови творчески планове? Годината едва започва…
Към момента се целя в разрастване на екипа на www.elenkov.net. Бизнеса с електронна търговия се разраства и едвам смогваме с обема на работа. Скоро ще отворим нови позиции за работа, за да дадем възможност на хора без работа и знания да се развиват в електронната търговия и интернет пространството. ето и новият офис си глътна внимание и средства но накрая кефа е пълен.

Бисер Вълов – топ експерт и преподавател по SMM

decc7c20cb6147cf0f8fafe3ce97d0faЗдравей,

Ти си един от добрите комуникационни специалисти в България, но някак си хората те асоциират само с Фейсбук, каква е всъщност твоята профи рамка?

Нормално е това да са първите асоциации, тъй като съм положил съзнателни усилия в тази посока. Дълго време бях част от ПР бизнеса, но и там по-голямата ми част от кариерата протече в дигиталния сегмент. След това разбрах за себе си, че онлайн комуникациите са моята страст и умишлено се концентрирах в тази ниша, създавайки своя дигитална агенция, без да приемам предложения за работа в другите сегменти на комуникациите. Днес Facebook е единствената силна социална мрежа(като изключим You Tube) в България, която концентрира вниманието на бизнеса. Затова и името ми се чува най-вече в комплект с темата за фейсбук маркетинг.

Сливница, имам сума рода там и бивши кметове и други ръководни кадри, какво е да си дървен шоп, нещо от тази генетика помага ли ти в работата?

Досега не ми бяха задавали този въпрос. Не знам дали помага, защото родът ми, и от страната на майка ми, и от страната на баща ми, по-скоро идва от северна България. Бих казал, че раждането ми в близост(30км) от София ми е помогнало за доста неща – достъп до повече културни средища, големи книжарници, активен социален живот, по-лесни студентски години. Всеки град ти дава и взима от теб толкова, колкото му позволиш. Аз съм щастлив за доста неща, когато обърна погледа си назад.

Фейсбук е място за PR или за маркетинг на големите компании, какви са тенденциите, ако има такива, по така зададения въпрос?

Отговорът не е еднозначен. И двете са възможни, стига да са добре премислени и изпълнени. Фейсбук е среда, в която по-голямата част от хората в развитите страни прекарват неприлично много време от всяко денонощие. Логично е там да се търсят възможности за въздействие от страна на големите компании, независимо дали подходът е директен и с конкретни предложения(маркетинг) или по-завоалиран и деликатен(ПР). Моята субективна гледна точка е, че тенденции в комуникациите няма, ако те се осъществяват добре. Комуникацията трябва да търси докосване до прецизна група от хора и да се стреми да повлияе на техните емоции. Затова по-често има тенденции в емоциите и нагласата към едно или друго, които се отразяват на комуникационния подход, но не и тенденции в самото общуване.

Какво ти даде стажа и работата в APRA PORTER NOVELLI?

Това е дълга история с много трудни, но и хубави моменти. Три години след напускането ми съм запомнил главно хубавите и често се сещам за тях. Работата там ми даде възможноста да израсна и да повярвам в много неща, които преди това не съм обмислял дори. Истината е, че не самите задължения, а хората, с които ги вършиш, правят голямата промяна в теб. В АПРА имах възможност не само да работя с топ компаниите в световен мащаб, но и да срещна и моделирам много специфични характери и професионалисти. Ако трябва да спомена едно-две имена, които най-много са помогнали за развитието ми, това са Любомир Аламанов и Чавдар Петров. Благодаря и на всички останали колеги и стажанти, които срещнах там и заедно изживяхме едни изпълнени с динамика шест години.

Кой друг е дал дан в изграждането ти като професионалист?425036_415492278492264_780257460_n

Списъкът е безкраен и ще прозвучи като реч след получаване на Оскар. Истината е, че аз съм човек с безценното умение бързо да се учи на нещата, които пробудят любопитството му. И винаги съм се нуждаел единствено от учители, които да срещна по-пътя и да пробудят интереса ми към едно или друго нещо. За мен това е ролята на добрия учител – да отвори врата и да разкаже само началото на пътя по вълнуващ начин. Най-важните учители за мен са хора от близкия ми кръг, с които съм споделял мечти и проблеми. Големите преходи в живота ми се случиха в общуването ми с две мои приятелки – Василена Вълчанова и Лилия Иванова. Ролята на Васи е безценна и за нея мога да разказвам с часове. Лили пък промени много от възгледите и ценностите ми, за което съм повече от благодарен. Бих споменал и малко имена от професионалната ми сфера, които са ми оказали силно влияние – Иво Илиев, Ален Попович, Красимир Атанасов, Румяна Ковачева, Лилия Лозанова, Борил Богоев.


Радваш ли се на инициативи като тези на Кристалин Чавдаров – „
Аз мога – тук и сега“ и други като СофтУни на Наков, DigitalKids?

Разбира се! Фокусът към децата е единственият правилен подход за по-добро бъдеще. Кристалин, Ивелина, Наков – всички те са забележителни в професионалната си сфера и имат уважението ми за това, което правят в социалната сфера, независимо дали става дума за показване на добри примери, за стимулиране на мечти, за образование или предоставени възможности пред деца и ученици.

НБУ успява ли да излекува липсата на модерност в университетско ни образование, сполучливо запълни ли някаква дупка? Къде да учим човек, дай съвет, всичко на моменти така девалвира? А М3 колеж? Друго място?

Никога не съм имал достатъчно опит с НБУ, за да поставям оценки. Мога само да споделя личните си наблюдения, че повечето млади хора, които имат представа за маркетинг и комуникации и искат да се развиват, идват от там. Определено ми се струва, че са поне крачка напред спрямо останалите ни висши училища по няколко критерия – база, обучение, връзка с практици и връзка с бизнеса. М3 College е добро място за специализирани познания и среща с експерти. Моята препоръка е насочена към практиката. Всеки, които иска да се развива в комуникациите, трябва преди всичко да търси възможност за досег с личностите, които вършат нещата ден след ден. Така се израства най-бързо.

Огнян Младенов смята, че SEО специалистите в BG са на световно ниво, можем ли да кажем това като цяло за дигиталните специалисти?

Стремя се да избягвам категоризациите и общите изказвания. Но в по-конкретен план, да, мисля, че имаме чудесни експерти в повечето ниши на дигиталния маркетинг. Ще дам за пример Иво Илиев като разработчик. Работя главно с международни компании и той често е мой партньор за външни разработки. Ставал съм свидетел как компании с цели технически отдели не могат да открият къде са проблемите с определени функционалности на разработки на собствените им сървъри, а той да ги разреши само с предположения, без да има достъп. Малко са хората с познания като неговите за фейсбук платформата, като нямам предвид само на локално ниво.

Как се възприемаш най-добре – като специалист, като даскал, друго? А кое те радва, зарежда най-много?

Разбира се, най-много радост носи измислянето на силни идеи и послания и постигането на резултати с тях. Малко неща могат да се сравнят с благодарността на клиентите. Но открих преди години, че преподаването е друга моя страст и изпитвам истинско удоволствие от споделянето на опита ми с млади хора, които търсят развитие в същата ниша. Вярвам, че повечето от нещата, които начуих за около 7-8 години в дигиталния маркетинг, могат днес да се научат за 2 или 3 години.

Работата и преподаването са неща, свързани с умора и свръхусилия понякога. Но емоциите са това, което ме зарежда и често си ги набавям именно чрез работа и преподаване. Така че чувствам баланс.

Много големи брандове шарят из твоето портфолио, как стават тия работи, да те питам аз като един черен балканец?

Големите компании се интересуват главно от името, което са си изградили партньорите им, както и от качеството на услугите. Но съм научил едно важно правило. Че аз никога не работя с NIVEA или Jack Daniel’s. Работя с хора. И зад най-големите мултинационални компании отново стоят хора, които взимат решения и търсят хора, на които да се доверят. Основата на моя бизнес е общуването и изграждането на дългосрочни отношения на доверие.

0000193788-article3В едно друго интервю за сайт за успелите в БГ казваш, е основна причина за неуспеха ни като общество е робството и нечистото домогване към властта като следствие, сега какво би допълнил към картинката?

Хм, не съм казвал точно това. По-скоро съм споделял своята гледна точка към остатъчните ефекти от робството и как това се е отразило на мисленето ни, днешния ни елит и т.н. Смятам, че за обществото ни е най-важно да научи какво е в действителност свободата и личния избор и да ги желаем. С правата и отговорностите.

Скоро беше постнал на стената си – „Всеки човек поне по пет минути на ден е пълен идиот.“ Дейл Карнеги. Какво те побутна да напишеш това, какъв е твоя начин да идиотнеш?:)

Това е гелиален цитат и всеки ден се убеждавам в правотата му. Стремя се да бъда концентриран и дисциплиниран ден след ден, защото вървя по пътя на мечтите си. Но това не ми пречи да нарушавам принципите си поне в няколко малки решения ежедневно и чак след това да го осъзнавам. Имаме вградено желание да нарушаваме всички правила и граници и всеки от нас го прави – в една или друга степен. И смятам, че е чудесно. Иначе ще се превърнем в машини.

И така като Ботев „В механата“ – „А Вий, Вий сте идиоти …“ – такава ли е присъдата ти, ако да защо и към кои слоеве?

Вече не мисля, че има необходимост да съдя който и да било. Не бих казал подобно нещо, без значение какъв е конкретният слой. Уча се все повече да се концентрирам към намирането на доброто у всекиго и осъзнаването на слабостите, които са по-скоро причина за състрадание, отколкото осъждане.

Светът вече е глобализиран, имаме сякаш все повече избор, а така ли е? Един невежа сякаш става по зле откъм избор – виж това – http://bit.ly/1eLiZtW, кажи ми твоето мнение?

Прочетох само първата половина на статията и реших, че това не е моят начин на мислене. С толкова категоризации, усещане за обреченост, присъди, гняв… Избор има и то голям. Това обаче само по себе си е проблем. Препоръчвам по темата да се гледа лекцията от TED на един много интелигентен българин – Иван Кръстев. Споделям линк към текстовото представяне на същата лекция, в която той разказва защо е толкова трудно да променим света, как отварянето на границите ни прави все по-безразлични и недействащи, как достъпността на това да избягаме ни прави все по-нерешителни и отлагащи и какъв е смисълът на прочутия виц за седемте самурай: http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/01/14/1983234_zashto_e_tolkova_trudno_da_promenim_sveta/

Много ни пречат тия лепенки нали, както казваш в гореспоменато интервю, това мишкованото изчакване що да сторим …, на кого да се облегнем, кой да ни уреди, кацата с меда, „наш’те ора“? Кога верно всеки ще се хване здраво на работа? Оптимист ли си за визията на България за близкото бъдеще?

Винаги съм бил оптимист и смятам, че не е имало период, в който човечеството да не е вървяло бавно и неусетно към нещо по-добро. Но целият процес винаги е придружен от немалко лудост, глупост, високомерие и фанатизъм. България има бъдеще, доколкото днес поколенията сменят начина си на мислене през възрастова разлика от едва 5 години и всичко се променя със скорост, която ни е трудно да асимилираме. Ако инвестираме в тези, които идват след нас и им придадем правилните ценности, утрешният ден ще е по-хубав от днешния. От всички нас зависи…

http://beyondacademybg.com – най – пълнозърнестото обучение по социален маркетинг и комуникации
https://www.facebook.com/biser.valov
– профил

 

Андон – по близо до морето, отколкото до София

andonЗдравей,
Как е там в триъгълника на смъртта?

Боже, те читателите половината не са ходили в казарма, сега ще има да им обясняваме …

Не мога да кажа кой знае какво за казарменият живот в така известният „Триъгълник на смърта – Елхово, Грудово, Звездец“, но като град за живеене, Елхово е едно страхотно и спокойно местенце. Не знам дали за зло или за добро, но аз изкарах казармата първо в Плевен, след което бях преразпределен след клетвата в Кабиле, така, че в общи линии не мога да потвърдя или отрека лошата слава която се носи с години за казармите в горе споменатите поделения.

Защо никога не се подведе по „България е София“ легендата?

В интерес на истината преди години бях завладян от идеята да си пробвам късмета в големият град, но в край на сметка точно тогава (благодарение на Калин Каракехайов) открих доста по-добра възможност – да работя от вкъщи. С течение на времето създадох семейство и в край на сметка реших, че може би към момента по-добрият вариант е спокойният живот в малко градче, съчетан с предимствата на това да работиш отдалечено от вкъщи. Може би това е причината все още да не съм се приобщил към гилдията на преселниците. 😀

Ти си втория човек от Tool.domains, който интервюирам, кажи нещо от кухнята? Как са там нещата? Близки перспективи какви виждаш?

Със сигурност да работя в Tool Domains е едно огромно предимство. Работата с толкова сплотен екип, ти носи толкова много позитиви, че просто няма как да успея да ги изброя в това интервю. Благодарен съм, че имам възможността да работя с толкова нахъсени и добри професионалисти.

В момента в кухнята ни се готвят толкова много нови и интересни неща, че не бих си позволил да развалям изненадата и да ги споделя предварително. Само ще споделя, че изнендата ще бъде скоро. Просто следвайте официалните ни социални канали или официалният сайт Tool.domains и първи ще научите какво ново сме ви подготвили. 😉

Ти си от старата школа SEO специалисти, какво е бъдещето на SEO? Стана ли толкова скъпо, че да си заслужава само за отбрани клиенти с добри бюджети и основно за собствени проекти?

andon6Наскоро някой от колегите беше коментирал, че една от най-често допусканите грешки на фирмите у нас е, че се стремят да намалят разходите, вместо да се постараят да повишат приходите. Тук нещата са доста сходни. Ако желаеш да постигаш добри резултати и печалби, трябва да бъдеш готов и да платиш за тях по един или друг начин, като тук не визирам само от финансова гледна точка. Моят принцип е, че ако ще оптимизираш сайт, който не предлага услуги или продукти, които да ти носят приходи, можеш спокойно да оптимизираш с собствени сили с минимални финансови вложения, но ако предлагаш нещо, което да ти носи печалби, то винаги е по-добре да се довериш на специалист, който би ти помогнал да избегнеш бъдещи загуби.

Има ли най-накрая потребителска култура в клиентите при ползване на SEO услуги, та ако искаш кажи и за някои други знайни и не знайни дигитални услуги?

Факт е, че повечето от клиентите, които търсят SEO услуги в 80% от случаите си нямат и идея каква точно поръчват. Те просто имат една единствена цел „сайта им да е на първа позиция в Google. Моят съвет към тези хора би бил, преди да поръчват дадена услуга, да се запознаят какво точно представлява тя. Все още в Интернет се предлагат услуги, които намирам за крайно безполезни, неефективни и в някой случаи дори опасни.

Лично аз в последно време разчитам на няколко услуги, които мисля за най-ефикасни и полезни при правилно използване, а именно:

  • Гост блогване и по-конкретно в тематични блогове с връзки от статии;

  • Използване на тежестта на стари и авторитетни дропени домейни. Тук обикновено в зависимост от ситуацията и връзките към дропените домейни избирам дали ще ползвам домейна за сателитен сайт или директно ще пренасочвам адресите с 301 редирект;

  • Купуване на качествени и уникални статии. Тук правя забележка, че това не е точно SEO услуга, но я причислявам като такава защото все повече значение за оптимизацията има и самото съдържание, а често по-изгодно е човек да си поръчва да му пишат съдържание, отколкото да губи време и за това.

andon7Това мъчи ли те? Работиш ли с крайни клиенти?

Както отговорих и преди това, често хората, които поръчват SEO услуги, не са наясно какво представляват те и това е напълно нормално. Ако аз реша да си направя ремонт в апартамент-а необходимо ли е да се уча да шпакловам, лепя плочки и т.н. за да си извикам майстори? Това е личен мой избор, но не задължение. Затова и това не ме мъчи толкова, когато хората започнат да задават въпроси за дадена услуга… просто те не са длъжни да са запознати с това което правим ние.

Относно въпроса ти дали работя с крайни клиенти, краткият отговор е – не! Причините са много за това, но като основна бих изтъкнал липсата на време за това начинание.

Тази статия плаши ли те – http://www.lifehack.bg/how-to-sell/nai-goljamata-zaplaha-za-online-biznesa-i-digitalnia-marketing/

Ако да с какво, анализирай.

В никакъв случай не ме плаши. Ако някой иска да е успешен в това което върши, трябва да е готов винаги да се приспособява. Живота е устроен така, че няма нищо сигурно. Днес може да си на върха, а утре по независещи от теб стечения на обстоятелствата да си в дъното.

Рискове има в всеки бизнес и когато си решил да го развиваш на „чужда земя“, трябва да си имаш едно на ум, че това в край на сметка си има своите минуси, които в даден момент могат да ти изиграят лоша шега, но в край на сметка всяко зло за добро. Винаги когато научиш верният път, дори да те върнат в началото на кръстопътя, ще го откриеш много по-лесно, отколкото ако не си го извървял преди това или иначе казано, това би бил добър урок, а не повод за страх.

Съгласен ли си с обвиненията на Калин К. за лицемерието на Гугъл?

Напълно! Има доста основателни причина да смятам това. Самият факт, че съществуват ръчни наказания сред способите за наказване от Google, сам говори, че съществуват няколко аршина с които се мери.

От кои хора най-силно си се повлиял в твоето развитие като специалист по дигитален маркетинг?

В интерес на истина те са толкова много, че вероятно може и да пропусна някого, така, че ако това се случи, нека не се сърдят. Ценя всеки колега, който ми е повлиял по един или друг начин за да достигна нивото на което съм.

Ако все пак трябва да ги изброявам поименно, не бих ги подредил по значимост. Всеки един от тях ми е помагал за развитието ми под една или друга форма. Ето и кратък списък:

  • Огнян Младенов – едва ли има човек в сферата, който да не е чувал поне за него. Един от първите, хора които се занимава с SEO и първият който ми повлия да се занимавам с това;
  • Калин Каракехайов – страхотен човек и професионалист, който беше причината да знам голяма част от това, което научих и от когото продължавам да се уча;

  • Методи Дързев – един от главните виновници напоследък да научавам толкова много нови неща, които до сега дори не ми е хрумвало, че мога да науча. ( Не толкова пряко свързани с дигиталният маркетинг, но все пак заслужава да е в списъка );andon2
  • Всички колеги в Tool Domains – няма да изброявам всички поименно, но всички са ми помогнали за развитието ми под някаква форма и съм им страшно благодарен, че винаги са толкова отзивчиви.
  • Всички колеги в бранша – въпреки, че напоследък не ми остава много време да следя тенденциите, винаги се намира някой колега, който да сподели своят опит и това определено ми помага да съм в час.

Нещо твое за изпроводяк?

Може би това е по-скоро насочено, към хората, които тепърва започват да се занимават с дигитален маркетинг, но мисля, че би било полезно и на останалите колеги.

Следете тенденциите, експериментирайте и бъдете уникални по свой собствен начин.

https://www.facebook.com/andon.ivanov

https://plus.google.com/+АндонИванов

Арапчев – директно от тепетата

arapchev1Здравей майна

Здрасти, брато, как е хавата 🙂

Как е там, надути ли са климатиците, а момичетата, така го помня аз Пловдив?:)

Оу, жегата е на макс, като копърки в собствен сос сме, и се охлаждам с Михалково с лимонов сок :). Момичетата щъкат по Главната, а ние копаме в нетя 🙂

Колко години диги епопея е твоята? Кога ковна първия сайт, първото SEO?

Първият ми сайт е от края на 2001 – сайт за обяви / http://www.malkiobyavi.com/ /, правен на Front Page /ха ха ха/, после фирмения направих 2004 / http://ideabg.com / – доста години са – направо съм динозавър 🙂 Първото SEO се случи малко без да искам – в нашия сайт за обяви, доста позасилен вече, сложих линк на клиент, на който правихме фирмен сайт за климатици – и той скочи в Топ-а, за климатици – беше много щастлив, аз също, благодари ми, и толкоз … пари тогава от това не видях 🙂

И все пак, защо Пловдив, а не София? Всички мислят, че парата е тук?

Има душа тук, красота, има и бизнес и айляк, можеш и да бачкаш здраво и да кривнеш в Стария град и да идеш 200 години назад, да разпуснеш, това е Майна-Тоун! И факта , че ходя пеша до офиса … това е страхотно … така разпускам.

Лични проекти, част от статуквото и успеха в диги фирмите ли е? Имате ли? Ако да разкажи за най-успешния?arapchev4

Личните проекти са вътрешна необходимост: или го имаш, или го нямаш. Аз най-харесвам личния си блог, понеже той ми дава свободата да пиша за всичко което ме вълнува, да хейтя Apple и Jobs, да пиша за природата, гледани филми и други неща.
…..

A уеба (уеб дизайна), не се ли пренасити средата, конкурентността не мъчи ли? Не е ли по успешна чужбинската сага, да се бачка за там?

Може би се попренасити, всеки ученик започна да прави сайтове и като предлагат страничка за 80 лв, знаеш какво става. Но ако човек е упорит и работи качествено, и налага бранд, рано или късно успеха идва. Евтиното и качественото се виждат и различават, все някога. Но аз лично спрях със сайтовете отдавна, давам ги на колеги, посветих се само на оптимизацията, тя ми е тръпка. arapchev3

За чужбина определено е по-добре, клиента почти не се пазари, плаща си, но и те не винаги знаят какво искат, особено за сайтовете. И това зелено да е малко по-червено

може да вкара всеки дизайнер в ступор 🙂

Правенето на сайт е продукт или услуга (скоро Ганбокса имаше разгорещена дискусия, в негова тема във Фейса де)?

Ами… с услуга създаваш краен продукт 🙂 нещо такова.

Клиентите съзнават ли това? Как се бориш с мегапретенциите? Изглеждаш един от най-спокойните в бранша?

Клиентите са – 1. готини и точни, 2. неориентирани, 3. влудяващи. С първите е истинско щастие да се работи, да седнеш като приятел и да коментирате, да блъскате главите и да измислите нещо добре, което все повече да усъвършенствате. Мега претенциите ги попарвам /реалист съм/, опитвам се да обучавам клиентите, а ако не стане – живи и здрави. arapchev2

Само изглеждам спокоен, Скорпион съм, и под капака бушуват страсти, но рядко излизат навън 🙂

Гонил ли си клиент, ако да защо?

Скоро 2-ма, да, за забавени плащания, и по-рано един друг, че той пък искаше да си говорим по телефона по цял ден 🙂

Бягал ли си от работа поради пренапрежение? Ако да, каква екзотична дивотия направи в почивното време дет си даде?

Правя си почивки редовно, че напрежението е високо, и изпушвам на моменти … да ти кажа най-добре разпускам в парка, на зелено, или по града, да се поразходя малко… И понякога смешни клипчета, музика, хумор, лиготии – нещо НЕразумно, за да разчупя рамката.

Какви меки умения задължително следва да притежава един шеф на digi агенция?
Минимума, без който не може?

Задължително – така нареченият орлов поглед, поглед отвисоко – шефа като погледне клиента, да види цялата му картинка, кое е добре, кое му куца и накъде трябва да се пренасочат усилията. За това трябва опит, време, усет и дистанциране.

Как е с кадрите, как си с HR-а? Аз съм уникум зле:) … последните две … от 7 на 30 човека и пак с начале:) Ще разказвам и аз, като се видим …

Кадрите, или по-добре казано – хората, са най-важният ресурс и капитал. Не тууловете, не нещо друго, а екипа, който ако е отговорен и работлив, може да постигне чудеса. Тук искам да благодаря на моите хора – те си знаят кои са, че са работливи, съвестни и че заедно правим много хора щастливи / тук прозвучах малко като Кобилкина 🙂 /

Как се справяш със съдружия, подизпълнители, фрийлансъри? Какво най-много те изморява и кое най-зарежда в работата?

Ох, ще ми се колегите да могат да четат мислите ми, но … няма как. Но когато пък работим с едни хора по-дълго време става една смазана машина и нещата започват да вървят сравнително гладко, разибрате се от половин дума 🙂
arapchev5
Как почиваш? Достатъчо ли ти е?

Няма почивка, все сме на педал, събота/неделя ако отскоча до някъде, но невинаги става 🙂

Кажи нещо ти, сам, от сърце на изпроводяк?

Колкото и да звучи нереално, тук, в България, имаме уикално готина WEB среда. Въпреки че има някакви лагери и групи, в ИТ сектора глобално сме едно голямо семейство, караме се, сдобряваме се, но купона върви.

Хайде, успех, и със здраве!

https://www.facebook.com/borislav.arapchev

Мъдрите пари идват със Стойне Василев

stoine 3Здравей,

Как е интелектуалец като теб в града на черните голфове?

Перник е моят роден град и въпреки че съм живял в София, Благоевград и за малко във Варна, от няколко години със съпругата ми Ади и дъщеричката ни Кари сме в града на бързите голфове, въгледобива и „желуезните” хора. Чувстваме се добре и засега не мислим да се местим, а и столицата ни е само на 30 минути с кола.

За съжаление, и в Перник, както в повечето по-малки градове в България, болшинството хора не мислят за развитието си и за придобиването на нови знания и умения. Това е и причината бизнесът ми да е ориентиран предимно към София и другите големи градове в България, а отскоро мога де се похваля и с клиенти от чужбина.stoine2

Тази ситуация не ме е отказала да участвам активно в обществения живот на Перник. Старая се да помагам с каквото мога на младите хора от града да намерят своето призвание, независимо дали е собствен бизнес или работа в компания.

Майтапя се, човек всякъде може да е щастлив 🙂

Ти скоро прави изповед и равносметка в пост в твоя сайт и бранд Smart Money заради юбилей май беше. Беше доста алтруистичен, не те ли е страх, че подробността и откровеността ти може да ти изиграят лоша шега? Или пък в това ти е чара и / или просто това ти е принцип с откритостта малко над средата?

Аз не правя нещата, защото така трябва или защото някой PR специалист така ми е казал, че ще изградя по-добър имидж. Аз съм себе си. Когато преди повече от 4 години започнах да пиша публично си дадох сметка, че когато излизам с името си и разказвам за моите преживявания, чувства и мисли, ще се намерят хора, които ще се опитат да ме злепоставят или да ми навредят по някакъв начин, но това е част от „сделката”.

Въпреки това, аз мисля, че това е правилният подход, а не да се крия зад псевдоним или „редакторски екип”. Всичко, което ми се случва е пред погледа на читателите и всеки може да проследи какво съм правил и какво ме е вълнувало през последните години. Така се гради доверието между мен и хората, а това е най-ценният ми актив.

stoine5Работиш по много, а как си с делегирането на права и задачи във фирмата?

Явно добре си уловил една от страните ми, която трябва да подобря или по-скоро да приспособя към новата ми роля на предприемач. Аз вярвам, че раздаването на заповеди от шефа е остарял и неработещ метод за управление. Старая се да „запаля” хората към идеите си и да станем партньори, които заедно вървят към постигането на целите. Този принцип ми донесе и много разочарования през последните години, но мисля, че сега се събрахме точните хора, които да изведат SmartMoney.bg на ново, по-високо ниво.

Изглеждаш суров, мега дисциплиниран, с лекота ли го постигаш или си има просто лишения, за да вървят нещата?

За добро или за лошо, аз съм възпитан от малък, че за да постигнеш нещо, трябва да вложиш време, усилия и ресурси. Винаги, когато съм се опитвал да мина „тънко” и с по-малко усилия, Съдбата ми е давала урок и той се е връщал при мен отново и отново, докато не си взема поуките от него.

Това, което научих последните месеци е, че животът и бизнесът не са спринт на 100 метра, а дълъг маратон с препятствия. Когато станах предприемач исках всичко да става много бързо и да постигна всичко, което планирах, в рамките на една година. „Прегряването” след многото проекти, участия и обучения ми показа, че целта не е някаква крайна точка, а самото пътуване. Така се научих да ценя и празнувам малките победи и стъпки, които приемах просто за даденост и за междинни „контроли” по пътя.stoine7

Все още не мога да кажа, че съм във вътрешен мир със себе си и че има стабилен баланс в живота ми, но правя първите плахи стъпки в тази посока.

Ти си и коуч, как се запали там, има ли наследственост от предните ти позиции за постъпките ти в тази необятна сетивно професия, отговорна и сериозна?

Както всички хубави неща в живота и първата ми среща с коучинга беше случайна. Преди няколко години работих в една компания, която имаше практика всеки служител да си има ментор. Той ти помага да се ориентираш в обстановката, напътствате за твоето кариерно развитие и ти е защитник пред големите шефове или когато трябва да повишат някого. Тогава за първи път започнах да се интересувам от тази тема. Прочетох много книги и статии за менторство, лидерство, постигане на цели, лично усъвършенстване, когато попаднах на Коучинг с НЛП на Джоузеф О’Конър и Андреа Лейджис. Бях наистина поразен от това средство за развитие – коучинга.

След това си намерих една дама – лайф коуч, която ми помогна да взема решението да напусна високо платената си работа и да стана предприемач. Тя ме водеше стъпка по стъпка по пътя, който бях си избрал и ме накара да повярвам още повече в себе си и идеите, които искам да реализирам. Така стигнах до идеята и аз да стана коуч, за да помагам на другите хора да постигнат максимума на възможностите си. Този метод много добре се съчетава с моята същност и вярата ми, че всеки сам определя бъдещето си и знае как да реши проблемите си.

Как е българинът с личните финанси? Сподели за читателите ми интересни статистики по темата, ако е възможно?

Ние живеем в един различен свят, много по-сложен и динамичен от света на нашите родители. Всяка една житейска ситуация, в която попадаме, като избор на университет, нова работа, раждане на дете, покупка на автомобил или жилище, изисква от нас да вземаме финансови решения. В същото време, океана от финансови продукти е огромен и те стават все по-сложни, по-рискови и променящи се. За разлика от миналото, отговорността за нашето бъдеще, здравето ни и достойните ни старини става наша грижа, а не на държавата-майка. Така, финансовата грамотност се е превърнала в една от основополагащите умения на човека от 21 век, защото качеството ни на живот и това, какво ще постигнем в него зависят до голяма степен от нея.

Няма да издам някаква тайна, ако ти кажа, че финансовата грамотност на повечето българи е доста ниска и всички изследвания го показват. Последното е от 2011 година и то показва, че:

  • Българите имат ниска самооценка за финансовата си грамотност. Около 60% от анкетираните заявяват, че не управляват добре парите си. Само 8% от хората смятат, че се справят много добре с финансите си.

  • Хората у нас имат само базови знания за управлението на личните си финанси. 62% от анкетираните имат оценка „слаб” и „среден” на направения тест за финансова грамотност.

  • Хората с по-високи доходи са по-добре подготвени. Връзката между финансовата грамотност и нивото на получаваните доходи е потвърдена и в това проучване. 75% от хората с доходи до 500 лева на член от домакинството имат слаба и средна оценка на теста.

  • Около 54% от хората нямат заделена сума, а 25% имат спестявания, с които да покрият разходите си само за 1 месец напред. Под 2% от хората имат спестени пари за над 1 година.

  • 57% от хората следят семейния си бюджет наум, а 27% си записват само големите разходи.

  • Под 1% от хората притежават някакъв инвестиционен продукт.

stojne1Това са резултатите, за съжаление. От както започнах да помагам с моите знания и умения на българите да си управляват по-добре парите, аз самият преминах през няколко етапа. Първоначално мислех, че хората разбират по принцип важността на спестяването и инвестирането, но не знаят как да го направят. Мина доста време преди да осъзная, че знанията, които споделях с хората за това как да си записват разходите, как да си определят целите, как да си купят акции и т.н., просто влизаха в едното им ухо и излизаха от другото без да направят нищо реално на практика.

Нужна им бе трансформация. Какво имам предвид? Аз много добре знам, че за да съм във форма трябва да имам добър хранителен режим и да спортувам – не е голяма философия. Но въпреки това, не мога да се похваля с някакви резултати в тези две дейности. С личните финанси е по същия начин. Всеки знае, че трябва да харчи по-малко, отколкото изкарва и да инвестира остатъка. Елементарно е, нали? Ако не знаеш как, има милиони статии в мрежата и книги, които ще ти дадат отговор на въпроса „Как да…”.

Книжарниците и интернет са пълни с информация как да направите това или онова, но ако още не сте богати, това определено, не е от липса на информация, нали?

Нещо липсва, нали? Липсващата съставка е катализатора, с помощта на който да се преодолее пропастта между знания и ефективни действия. Това ново разбиране за нещата промени насоката в моите лекции и обучения. Сега, наред с практическите знания, залагам повече на психологията, коучинга и други методи, с които може да се направи качествен скок в съзнанието на хората. Когато това стане, до реалното действие има само една малка крачка.

Преподаването е призвание или и … още нещо?

Няма да крия, че преподаването е страст и призвание за мен. Като млада, майка ми е била учителка и може би съм наследил от нея любовта към споделянето на знания. Въпреки че можех да продължа да се изкачвам по корпоративната стълба или да стана добре платен бизнес консултант, аз избрах преподаването като основна насока в моята дейност. Разбира се, само желание не е достатъчно, въпреки че то е в основата, и непрекъснато се развивам в тази сфера. Вече, освен дипломиран коуч, съм и сертифициран обучител от НБУ. Двете програми много ми помогнаха да разбирам по-добре човешката природа, да приема различните стилове на усвояване на знания, да прилагам различни интерактивни методи за обучение и много други. Знам, че имам още „хляб да ям” докато стана добър преподавател и лектор, а защо не и учител някой ден. Само времето ще покаже.

Какво куца най-много в БГ образованието? Произвежда ли държавата грамотност, оперативност и постоянство в лицето на младите хора, завършващи висше образование?

Много е лесно да се критикува и аз съм го правил, но не се гордея с това. Сега, по-скоро се питам какво аз мога да направя, за да се повиши качеството на образованието в България и то да стане, ако не на световно, поне на средно европейско ниво. Освен в доста събития в училища и университети, на които съм лектор, участвам и в много инициативи в тази посока. Една от тях беше ABLE Mentor, в която бях наставник на ученичка. С нея реализирахме проекта Fun Fin за повишаване на финансовата грамотност в училищата, като имахме участия в много градове в България.

Другото нещо, с което помагам на много ученици да направят първите си крачки в света на парите и финансите, е интерактивната игра „Умни пари”, с която сме участвали на различни благотворителни прояви и като част от други образователни проекти. Мечтата ми е тя да се играе във всяко българско училище, защото участниците в нея научават повече за парите и живота на възрастните от цялото си начално и основно образование.

Какво ново да очакваме от теб на есен?

Тази есен продължаваме с третото издание на първата в България цялостна Академия по лични финанси и инвестиране, която стартира на 12 октомври. Записванията са много активни и една седмица след началото на регистрациите има само 2 свободни места. В нея сме подготвили още повече практически казуси, работилници и игри. Имаме също и нови лектори от Асоциацията на трейдърите в България, които ще се включат много активно в инвестиционната част на Академията и ще споделят своя опит на финансовите пазари у нас и в чужбина.

Освен основното ни събитие за сезона, сме планирали и много събития, свързани с предприемачеството и управлението на личните финанси. След лятната пауза ще направим и първата за есента месечна среща на Клуб на инвеститора. Планираме създаването и на Бизнес клуб SMART MONEY, в който да се събират активните хора на София, за да обсъждат практически казуси от тяхната работа или бизнес и да създадат нови контакти.

А по-нататък?

Идеите са много за развитието на сайта и дейността, но само времето ще покаже кои от тях могат да се реализират и са устойчиви. Ребрандирането на сайта и включването на много нови продукти е част от плана ни за развитие. Ключовата дума в средносрочното ни планиране е „Партньорство” – партньорство с други организации като нашата, медийно партньорство с добри събития, работа по проекти с неправителствени организации и изобщо разширяване на мрежата ни. Това, което няма да се промени и за в бъдеще е личното ми участие в дейността, защото хората правят бизнес помежду си, а не с брандове и машини. Ще продължим да залагаме на качественото съдържание в сайта като ще включим и нови формати като подкастове и видео.

https://www.facebook.com/stoyne.vasilev

Иво Илиев – геният на SMM

ivo   Здравей Иво,

Много се радвам на възможността да поговорим и да представя личност като теб на читателите ми.

Здравей

Какво доведе до бума на дигиталните услуги през последните две години? Как рекламодателите видяха дори и в кризата необходимост да увеличат рекламните си бюджети за дигитална реклама?

Бързина и достъпност, почти безплатно. Когато клиентите ти са някъде и имат основателна причина да са там – ти или също си там, или шансът да ги привлечеш е минимален. Това се случва с фирмите – разбират, че потенциалните им клиенти са онлайн и търсят начини да изградят своето присъствие в Интернет.

Кои ограмотяващи събития помогнаха най-много в годините за оформяне на нужната, достатъчната потребителска култура във фирми и техни служители за потребяване на дигитална реклама?ivo3

Аз винаги съм вярвал, че не можем да искаме от един клиент да купи нещо, което не разбира и е по-добре да инвестираме усилия в разбирането на конкретните нужди. Хубавото е, че у нас има наистина много обучителни събития по темата и за тези, в които съм бил лектор, или съм организирал, се старая да има много практическа информация. Това надали ще помогне на компаниите да спестят някакви разходи от маркетинга и рекламата си. По-скоро ще им даде ясна представа къде парите им са правилно похарчени. Днес това е много ценно, защото сред богатото разнообразие на рекламните формати и канали, човек иска да има професионален ориентир за това къде да вложи парите си. Точно тук идва ползата от подобни събитийни прояви.

ivo2За кои ти лично си „отговорен“ (събития, изброй)?

От близо 2 години развивам марката „PresenTHINK, под която организирам различни обучения и workshop-ове. Наскоро опитах и с уебинарите, а преди това чрез блога и видео канала ми. Идеята ми е да споделя опит и практики с повече хора, за да им бъдат максимално ясни основните елементи и канали на съвременния дигитален маркетинг.

От кой си се учил все пак, в България, сякаш си второто поколение, макар и в частност за SMM да си и първата вълна?

Аз не съм спрял да се уча – постоянно търся информация и чета по темата винаги, когато имам време. Просто работата ни е такава, че новостите се случват постоянно и светкавично, а наша работа е да ги научим и приложим.

Защо Варна, след като всички са се затичали в София?

ivo4За мен няма значение къде работя – интернет и лаптоп са ми достатъчни да си върша работата. Важно е, обаче, къде живея. Освен това съм и баща, и пътувайки всеки месец до София съм разбрал по много начини, че Варна е по-спокойното място за отглеждане на малко дете. Освен това Варна е по-удобно място за бизнес – конкуренцията в доста от нишите няма стабилно представяне; на всичкото отгоре има много все още нереализирани бизнес възможности. Често съм казвал за софийските фирми: „Виж какъв готин бизнес модел! Това може да се вземе и директно изцяло да се приложи във Варна, защото там още го няма“.

Единственият проблем на Варна са хората. Тук сме малко по-оплакващи се и по-малко продуктивни, макар, че това се променя поне по мои наблюдения.

https://www.facebook.com/ivoiliev

http://ivosiliev.com/

Усещане за колорит, тоталност и въодушевление – след среща с Любо

liubo 4Здравеййй

Еххх, от кога искам да интервюирам някой с душица, със сензорика, с темперамент, много технократи около мене, тва сеота, тва програмисти …

Здравей

Как човек свиква да пише с една глава и SEO текстове и рекламни текстове, та и маннииии, слоугани?

# Както се казва първо, много благодаря за възможността да си поначеша перото за тоз пусти копирайтиинг. Та на въпроса как, аджеба, може да се пишат и скучни текстове, и слогани, нежели реклами, ответът е много прост – като има муза всичко си става йекстра. Хубавите текстове сами се пишат. А и като приемеш всяка една нова поръчка като възможност да измислиш нещо ново, хубаво и невидено, нещата стават къде къде по-лесни.

Най-разнообразните потребителски нагласи се обозряват и регистрират с огромен дейтабейс обща култура и това не се разбира в България. Вярно / невярно?

# Естествено, че в България не се разбира. Тук, с изключение на предизборните политически телеметрики и поръчковите запитвания няма качествени изследвания на потребителските нагласи. Ние реално не знаме кои, какви и колко са нашите потенциални клиентски аудитории. И за съжаление скоро време няма как да променим това. А и като добавим лошата практика масивите с информация за клиентите да се ползват изключително за спам, нещата не са никак, ама никак розови в маркетингово отношение.liubo2

Как се разбираш с тез „организми“ PR-ите? Клъцкат ли понякога печеливши идеи в името на комфорта на бранда? Умееш ли да налагаш мнението си, когато сам знаеш, че има и риск в послание, което си написал / съставил?

# ПиАр-ите в България са малко „Криворазбраната цивилизация“. Те имат значителен процент изчанчена представа за туй, как трябва да се грижат за реномето на бранда, който обслужват. Ако не са току що завършили девици, ще да са мастодонти с очила и мустаци. Истината е ,че традиции в добрия PR липсват в нашата мила татковина. Но за да сме честни, вина за това носят и самите брандове, които предпочитат сами да се оправят в кризисна ситуация, а не да се доверят на професионалисти. Изобщо, тази нагласа да разбираме от всичко обикновено се обръща срещу нас.

Мнение налагам само ако съм на 1000% убеден, че ПиАрите са на път да снесат една голяма и миризлива…издънка. Или ако виждам, че са набедени специалисти.

Клиентите имат ли потребителска култура, да потребяват копирайтинг услуги? Дай малко статистика, кои, малкия, средния … кой бизнес е готов?

# Като цяло клиентите тепърва научават какво животно е копирайтърът. Контактите са за да „сме на първа страница“. Туй погрешно разбиране за работата на нашего брата се изкоренява изключително трудно. Копирайтът е много повече от писач на текстовете по бутоните на сайта. Той е специалистът, който създава целия образ на един продукт. Той е и оня Гандалф, който по почти свръхестествен начин кара потребителите да купуват или ползват продукт без изобщо да са го виждали.

liubo 8В това си неведение всички са равни – големите, малките , че и средните. Като че ли обаче, малкият бизнес е по-гъвкав и готов да заложи на качественото съдържание. Над 85 % от запитванията от последните три години са от компании с до 25-40 служители. Това от една страна е хубаво, но отсъствието на едрия бизнес на копирайтърския пазар е черна точка.

Подай им послание, провокирай ги сега?

# „Кое е най-лошото нещо, което сте чули за своя бранд? Ако не искате да се повтори, потърсете „Копирайт Студио

Малко реклама не е излишна никак. Нали тъй 😉

Най смешното задание за работа, което си получавал?

# То е легендарно вече. Беше в самото начало, преди няколко години. Получих запитване за 400 описания на еротични продукти. В него влизаше и предложение сътрудничка на компанията да демонстрира значителна част от продуктите с цел по-вдъхновяващи текстове. Поисках снимка на сътрудничката и кореспонденцията секна. Все пак надеждата умира последна и още чакам да подновим контакта.

Специфика при писане за видео клип? При текстове за Фейсбук страници на личности и фирми каква е изискуемостта за успешност?liubo 7

# Ха, два въпроса в един. Като цяло радио или ТВ спотовете са ограничени във времето. За 90 секунди трябва да кажеш най-важното и то по начин, че да привлечеш вниманието. Има някои трикове: задаване на въпроси, тананикане на популярна мелодия, създаване на диалог. Избягвайте клишетата в рекламите, даже продуктът ви да нее оригинален. Скучните реклами се забравят бързо.

Колкото до ФБ, има един критерий за успех и това е потребителската реакция в сайта. Колкото и лайкове да има една страница, дори да е генерирала хиляда коментара, ако на самия сайт не се случва нищо, значи те нямат никакъв смисъл.

Изглеждаш адски хармонично и в разбирателство със себе си, при все, че изброихме типовете типове, с които неизбежно те среща ежедневието. Как го постигаш?

# Има рецепта за това и ще се напиша тук, пък нека се разчуе. Първо, адски обичам работата си! Не мога да си представя да правя нещо друго под слънцето. Аз съм отявлен Homo Scribens, сиреч Пишещ Човек и това е нещото, което ме определя. Имам няколко хедонистични навици, които не пропускам никога – лула, праведна музика и малцово уиски и книга. Когато ми е рошаво вътре, спирам на момента и се вглеждам в жена ми и сина ми. Хоп, всичко отново си идва на мястото. А за тук ,че изглеждам хармонично.. казвай какво пиеш и адрес дай.liubo3

Работата е натоварваща, карамбол от думи при нечовешка преумора, която много от кампаниите създават (предполагам) „чупят главица“. Как почиваш, как чистиш „ефира“?

Собствения ти ефир има предвид, оня у главу, у душу:)?

# Ам, а де. Комай ми се чини, че отговорих на тоз въпрос преди малко. Почивката е задължителна в копирайтинга, иначе започваме да пишем глупости. Зареждането трябва да става с хобита, които нямат нищо общо с основната дейност. Когато запаля лулата си и започна да чета за Тамплиерския орден, умората става виновно, смотолевя „лека вечер“ и тихо си тръгва. Няма друг начин.

Айде кажи си, сигур изтървах много от пикантното. Кажи интересни моменти от ежедневието? Посмей ни!

#Онзи ден на фирмения телефон се обажда мъжки глас, за да търси оръжеен магазин. Грешка, казвам ний и продължаваме да дращим по клавиатурите. След десетина минути пак звъни телефона, пак мъжки глас и пак оръжеен магазин. Грешка, малко по-нервно отсичаме ний. Да, ама след точно 10 минути отново търсеха оръжеен магазин. Обясняваме попу търпеливо, но- подробно, че няма оръжия, самите ний сме пацифисти и колежката припада, види ли кръв. Ам, нали копия продавате, бре, сопна ни се мъжагата отсреща. Копия рай студио сте, нали. Аз за сувенир търся.

Та колежката не припадна тоз път, ама и копие не продадохме. Такива ми ти работи.

Благодаря ти, беше сладкодумно и пълнозърнесто!

https://www.facebook.com/Utremer

Георги Тодоров – фрийланс поколението

georgi 1Здравей Жоро! Как е да си фрийлансър в БГ?

Здравей! Благодаря ти за поканата!

Фрийлансърството има голям потенциал в България,заради достъпната цена на живота. Реално, ако си добър в своята сфера и знаеш език, можеш да работиш за клиенти от чужбина, които плащат повече, а да харчиш парите си в България. Не е ли това мечтата на много българи?

В кои ниши работиш? А в кой ще за се „засилваш“, на мен ми изглеждаш всеяден?

В момента съм се фокусирал основно върху писането. Има доста теми, по които нямам много познания, но сформирах екип от писатели, които ми помагат с писане по теми като кредити, туризъм, мода и други. Това е с цел, клиентът да получи възможно най-доброто за парите си.

Как разкриваш кои са читавите поръчители? С които да се заслужава дългосрочно занимание?

Това си личи още от първия разговор. Интуиция. И винаги правя кратък рисърч на хората/фирмите, преди да работя с тях. 

Какво е малък и голям проект в фрийланс нишата, дай примери?

Приличен проект за мен е поне 12 месечен ангажимент, от който да заработвам добра сума всеки месец. 

Има ли много измами с плащанията?

Чувал съм за измами, но не ми се е случвало. Вярно, че вземам предпазни мерки, като договори и предплащане, но смятам, че ако си вършиш работата качествено- хората няма да искат да те загубят и ще ти платят с удоволствие. Досега не се случвало клиент да не ми плати.

Как се трупа авторитет?

Ами, ти ми кажи 🙂 По-добре знаеш от мен. Все пак, ще споделя мнението си. Качествена работа, коректно отношение с клиенти, служители и колеги. Създаване на нещо, което е полезно на хората. И не на последно място нетуъркинг. А, според теб?

Как се заобикалят хейтърите без да „травматизират детската ти психика:)“?

Знам, че няма никаква полза от това да си печелиш врагове и гледам да не влизам в излишни спорове по форуми и т.н. Понякога коства усилия да преглътнеш малко от егото си, но това е правилната стратегия по мое мнение.

Как си с баланса ден, нощ, остава ли за сън и добра храна?

Пробвал съм екстремни режими с много работа и малко сън и мога да кажа, че човек не може да издържи дълго без почивка. Гледам да поддържам някакъв баланс доколкото е възможно, за да не съжалявам някой ден.

Би ли написал 10 точки предписание на тема – ергономия на взаимоотношенията форма поръчител и фрийланс изпълнител?

1. Прозрачност. Да се знае на коя дата трябва да бъде завършен възложения проект, кога и колко ще бъде заплатено на фрийлансъра.

2. Уважение един към друг. Без излишна куртоазия.

3. Срещи на живо. На по кафе или бира, за да се укрепи връзката.

4. Показване на признателност. Например, възложителят пише позитивен отзив за работата на фрийлансъра в неговия Линкдин профил, обратното прави и фрийлансъра.

5. Подробно разискване на проекта, преди да бъде започнат. Няколко допълнителни минути, прекарани в обсъждане на всички детайли по проекта могат да спестят дни работа и разочарование.

6. Ясна визия за бъдещето. Отношения, в които присъстват планове за бъдещето винаги просъщестуват по-дълго.

7. Без неизпълними обещания. Отново важи и за двете страни. Не обещавай, това което не можеш да изпълниш, защото резултатът ще е разочарование.

https://www.facebook.com/GeorgiTodorovBG

https://www.linkedin.com/in/georgitodorovbg

Владо Йончев – OFFNEWS

Здравей Владо,

За мен е чест да ми гостуваш.

Поканих те най-вече по теми като лидерството в интернет, в частност във Фейсбук.
Какво са социалните мрежи за теб като истински новатор и журналист 3.0 (забележи не 2.0, а 3.0), нещВладо-Йончево нужно или просто си наказан да е част от твоята сцена? Какво ехо дават на написаното в сайтовете за новини, разни там постове и коментари, споделяния – провокирам те, не го крия?

Да ти призная, не знам какво означават 2.0 и 3.0. И ни най-малко не се изживявам като новатор. Точно обратното, аз съм възможно най-консервативният тип журналист. Ние правим журналистиката по най-старите стандарти – търсим важните теми, разработваме ги, четем документи, пишем писма за повече информация, търсим позициите на участниците. Изглежда новаторско, само защото имаше период от няколко години, в които медиите забравиха да го правят. Сега ми се струва, че започва завръщане към добрата стара традиционна журналистика.

Читателите, които пишат до редакцията, също са част от тази добра стара и традиционна журналистика. Четем ги, следим оценките им, откликваме на сигналите им.

По споделянията и прочитанията следим какво е интересно. Това е голямата разлика между вестниците и интернет, можеш да видиш всяка статия каква реакция предизвиква. Един пример – през януари 2012 г. пуснах дописката „Албания изгони ЧЕЗ“. Мислех си, че трима души ще я прочетат, пуснах я по-скоро, защото става дума за любимата ми Албания, в която много обичам да ходя. За минути направи хиляди прочитания, безброй споделяния и прочитания във фейсбук. Тогава разбрах, че явно с тока има проблем, който журналистите досега не са забелязали. 1623575_675116455948424_3762194896087781635_nПрез февруари избухнаха протестите и ние бяхме най-подготвените.

Не изкривяват ли и малкото останала качествена журналистика, каквато се прави според мен, в OFFNews?

Коментарите помагат журналистиката да става по-качествена. Често коментиращите показват наши грешки, друг път ни дават подробности, трети път ни дават сигнали за нови казуси.

Проблемът е с троловете. Те взривяват дискусиите. Целта им дори не е да наложат мнението си. Целта е да изгонят умните, за да не могат те аргументирано да изложат мнение.

Какво правите с тролчетата и в „коментарите у вас си“? Как им дърпате черджето:)?DSCF9141

Нищо. На няколко пъти сме пускали статии, в които сме разказвали за тях. На няколко пъти в коментари сме отбелязвали, че Сульо, Пульо и Груйо коментират от едно IP.

По-голямо зло от троловете е цензурата. Не можем да си позволим да има и най-малки съмнения, че цензурираме правото на мнение. Самото общество трябваше да си изживее троловете, беше нужно да ги намрази и те да опротивеят на самите себе си даже.

Затова с такова забавяне, едва сега, ще въведем система за метамодерация – читателите сами да модерират досадните коментари.

Какво липсва, за да наречем модерната професия управление на онлайн репутация и имидж тъждествено равна на медиен комфорт?

„Медиен комфорт“ е мръсна дума. Политици и олигарси   си купуват медиен комфорт. Един нормален човек няма нужда от медиен комфорт, няма нужда да го изкарват само бял и красив, защото никой не е такъв.

Управлението на онлайн репутацията има две цели. Първо да се чуе за човека и за бизнеса му. И второ – ако някой е написал нещо лошо, да има възможност да се види и доброто. Както и обратното, разбира се.

Един преподавател в Журналистическия факултет (в който аз не съм учил) казваше: в предизборна кампания един добър пиар може да промени резултата с 10%, един велик с 20%. Но като резултатът ти е 5% и пиарът му добави 20%, стават 6%, не стават 60. Същото е и при управлението на онлайн репутацията.

Ти колкото и да си добър, не можеш да изкараш един убиец ангелче. Но можеш у един противоречив политик или бизнесмен да извадиш на показ и положителните му качества. Рядко успелите хора имат само положителни и само отрицателни качества. Онлайн репутацията може да промени малко баланса между тях, но не да създаде нов човек.
Всъщност не съм прав – може и напълно нов човек или продукт да създаде. Но в момента, в който виртуалният образ се материализира на някое събрание или на някой щанд, сгромолясването ще е болезнено.

Отразявате политиката нестандартно, пишете не точно за масовата публика, малко за по-интелектуално домогнали се, неминуемо някой ше каже, по1078902_569888733073700_1518431980_o-дясно, не е идеята да политизираме, но какъв сайт е OFFNews?

Не е нестандартно. Ние сме възможно най-традиционните журналисти. Нестандартно е да набутваш в очите на публиката измислени герои. Нестандартно е да изкелиферчваш това, което си видял. Нестандартно е да замазваш гафове, да викаш на черното – бяло. Точно защото това е нестандартно и интересно, избуя за няколко години. Сега наблюдавам завръщане към нормалността.

А OFFNews не е нито ляв, нито десен. Ние държим на плурализма на мнения. Не просто с готовност публикувам, а издирвам хора от целия политически спектър, които могат аргументирано да защитят политическа или икономическа теза. И въпреки това знам, че не успявам и сайтът изглежда десен. Причината е, че има вопиющ недостиг на смислени говорители на лявото пространство. В Европа се води изключително силна дискусия за лявото, има Ципрас, има Пабло Иглесиас. У нас дискусията се свежда до „Ти обичаш ли Русия?“. Ми обичам я. Стига да е далеч от мен и с удоволствие слушам Висоцки и чета Платонов. Но предпочитам Чевенгур да си остане в Сибир, а не да живея в него.

Споделял си ми, че по категоризациите на Гемиус, сайтът се чете от най-заможните, хората с най-високи доходи. Това те радва нали? И пак някой ще каже дясно, задължително ли е да е така, богатите са десни?

Да, OFFNews категорично е сайтът, който според статистическите данни се чете от най-заможната и най-образованата аудитория. Разбира се, че това ме радва, но никога не сме се стремили целенасочено към това. Напротив – имаме много примери за сайтове, вестници и дори една телевизия, които много тясно таргетират тази група. Резултатът е, че имат малко читатели, защото пишат скучно.

От едно събитие се прави дописка или от една тема се прави анализ, ако на теб – журналиста ти е интересно. Статията се пише за всички хора – и бедни, и богати, и образовани, и необразовани. Пише се на езика, на който би я разказал на баба ти, ако те пита „Ти какво написа днес?“.
Ако се опиташ да предугадиш какво ще е интересно на богатия, няма да успееш. Няма да успееш и ако се опиташ да я напишеш на префърцунен език. И също толкова абсурдно се получава, когато пишеш за „масова публика“ и се опитваш да скалъпиш някакъв просташки език.

И не, не е задължително богатите да са десни, у нас почти на 100% са с ляво потекло.

Искаш ли да си нещо друго понякога? Например кмет на Каварна, като знам страстта ти към рока и офроуда:)?

Кметът на Каварна Цонко Цонев е един от най-добрите ми приятели. Ако ми се прииска да съм кмет, сигурно мога да го помоля да му седна в стола за два часа, но не вярвам някога да ми се прииска.

Всякакъв мога да стана, ако поискам, но дай Боже, никога да не изпадна до там, че да искам да ставам политик.

Само две неща ми изглеждат непостижими – да пея като Робърт Плант и да свиря като Джими Пейдж. Много мечтаех да стане, но не става и съм сигурен, че няма да стане. Всичко останало ми изглежда лесно постижимо.

В този ред на мисли, нещо пропуснато, недоизказано, мисля това, ще да е голяма мъка за един топ журналист? Житейска равносметка, но може това да се окаже личен въпрос…

Не. Каквото съм искал да кажа, съм го казал. Каквото съм смятал, че не трябва да казвам е било, защото така съм решил.

Неминуемата етикеция, която налага професията ти, кара ли те да извикаш понякога, къде, на кой? Как разтоварваш?

По-горе на два пити ме пита за нестандартното. Ако има нещо, в което се отклонявам от стандарта е, че не спазвам етикецията. Ходя с дълга коса, небръснат, обличам първите дрехи, които ми попаднат. Ходя на работа с метрото, говоря нормално с хора, от които други изпитват страхопочитание. Сигурно затова изглеждам толкова радикален, а всъщност съм изключително консервативен човек.

Големият проблем на нашата професия е претоварването и изнервянето. Вечно съм недоспал, иде ми да извикам, когато вече 16 часа съм на работа, а списъкът със задачи се увеличава, вместо да намалява. Случва се да изперкам и да се разкрещя на колеги, на близки. Журналистиката е интересна, но крайно нервна професия.

А как разтоварвам? Май в последните години използвам всеки свободен ден най-вече, за да се наспя. Преди това ходех по пещери. Откакто направих OFFNews съм ходил само няколко пъти. Обичам да обикалям с колата без посока. Имам джип и като видя лош асфалт или черен път тръгвам по него, опитвайки се да се загубя. Лошото е, че в България вече не успявам и се налага да карам в съседните страни или Албания, за да попадна на непознат път.

Как викаш на #КОЙ, кой е КОЙ за теб като гражданин, общественик и последно като журналист.

#КОЙ е задкулисието, което реди политици и назначава олигарси. #КОЙ нарушава обществения договор, с който хората са се съгласили да изхранват цяла една прослойка от политици, защото те са поели професията да защитават техния интерес.

А като философ, това си завършил, крещи ли се? Питам те малко в стил Ботев, „В механата“ – „А Вий, Вий сте идиоти!“.

Като журналист се крещи. Журналистиката е като куче. Ако е свястно лае, ако е келяво, се умилква.
Философията е толерантност. Тя е умението да вникваш в чужди идеи. Когато някой спори с мен, аз правя всичко възможно да се поставя на негово място, да се опитам самият аз вместо него да докажа тезата му и да оборя моята. И чак след като видя, че дори самият аз не мога да докажа неговата теза, му казвам, че не е прав.

„А Вий, Вий сте идиоти“ е от друг жанр. Това е поезия, която мечтае за по-добър свят. Ботев е революционерът, който си мисли, че може да скочи в него, а идиотите отсреща не го разбират. За добро или за лошо, спрях да бъда революционер. Вярвам, че светът може да става по-добър само с много усилия и с малки стъпки. Революцията е красива само докато не се случи, после носи най-вече беди, мизерия и повече подтисничество.

В положителен тон, какво пък те радва! Да замирише на бензин, друго …?

Обичам да пътувам, да се връщам на места, които обичам, да попадам на места, където не съм бил. Радвам се като открия песен или състав, които ми харесват, а не съм се вслушвал в тях досега.

Ще ги стигнем ли хамериканците? Тях ли да стигаме? Швейцария на Балканите? Други сравнения и каламбури с думи … Продължи ако те завихри …
Ако не хвана тона, извини ме, може да не поведох правилно …

Не са американците тези, които трябва да гоним. От българска гледна точка животът на американците не е хубав, не случайно ние емигрираме в Испания, Италия и Гърция, а не в Америка, нито в Швейцария. Ние прекалено хубава държава няма да направим, не ни и трябва, щото в нея няма да е уютно едно шкембе да изядеш и да изпиеш няколко ракии с комшията. Достатъчно ни е да я направим малко по-справедлива, да ограничим краденето на назначените с партиен указ бизнесмени и да има работа за средната класа, защото сега има само за висококвалифицирани и ниско квалифицирани, средният слой професии липсва. Тогава ще станем като Италия, Испания и Гърция, които не са чак толкова далечни. А Швейцария ще ходим да я разглеждаме за по седмица, защото за повече ще ни е скучно.

Образование в БГ, загубена кауза ли е? Имаме ли изпуснати поколения вече наистина?

Ти знаеше ли, че съм бил учител? И родителите ми са учители. Наскоро бях на практиката на Класическата гимназия в Гърция. Децата са си същите като нас преди 23 г., даже малко по-плахи и правят по-малко пакости. Има криза в образованието, но не е изпуснато огънчето. Българинът ще гладува като Бойко Борисов, ако трябва, но ще изучи децата си. Влошава се непрекъснато нивото, защото системата остана нереформирана, но с канските усилия на хиляди родители и мизерстващи учители, ние го държим нагоре, въпреки очевидните опити на властта да възпита прост народ, за да има слаба държава.
Питаше ме по-горе какъв бих бил, ако не журналист. Може би учител бих станал отново. Но ще е като си надвия на масрафа и ми е все едно дали ще ми плащат заплата, защото с учителска заплата не бих изкарал.

Па и на тебе, що ти беше да носиш скоро генератори на бедстващи, преди време да спасяваш Витоша от пожар? Как се пали искрата на каузалността? Вътре или вън – бунт у душа или революция на площада?

Не, не, не. Категорично отказвам за доброволчеството да се говори като за нещо революционно, необичайно или изключително. Ако гори къщата на съседа, няма ли да хвърлиш кофа с водя? А ако гори планината отсреща? Пак за стандартните и нестандартните неща. Стандартното, нормалното, е хората да си помагат. Нормалното е като гори планината, да идеш да я загасиш, или поне да занесеш вода и храна на пожарникарите. Нормално е като хората нямат ток, да дадеш 5 лева за генератор, вместо да изпиеш кафе на „Витошка“ за тая цена. Доброто е заразно, но не е ненормално. Твърде дълго хората са се срамували да бъдат добри, смятали са това за ненормално. Помниш ли в какво ни обвиняваха контрахората от контрапротеста? В това, че ние сме умни и красиви. А те се гордееха, че са зли, грозни и глупави.

На терен с пожарогасителя или на бюро с перото, или с крак в/у газта? Как човек да огрее всичко, за да е една хармонична компановка от твърди умения, емоционална, социална, екологична и духовна интелигентност?

Не знам. Непрекъснато времето не ми стига. Не съм постигнал хармония, все остава нещо, което не съм доправил, вечно съм недоволен от себе си. И изобщо не се чувствам в позиция да давам съвети.

Нещо тайно и колоритно за накрая?

Внимателно крия манията си по Късната античност, Византия и Ранното християнство, много ценя времето, което мога да открадна, за да чета Светите отци на църквата или историята на Църковните събори. Ако мога да си взема творчески отпуск от журналистиката, сигурно бих написал книга за Църковните събори и християнските ереси, защото вярвам, че именно те в най-голяма степен са предопределили света, в който живеем, в тях е заложена и по-сетнешната история на България, и разделението на Европа, и войната с Исляма, и днешната политика на Русия. Това е било най-важното време в историята, първият път, когато светът се е глобализирал и в огромна степен сегашната глобализация го повтаря. Ние живеем според концепциите за света, които са измислени в IV век и в огромната им част или ги преповтаряме, или ги измисляме на ново.

Благодаря ти!

И аз.

https://www.facebook.com/people/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%99%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2/1534041477

Евгени Йорданов – земен и гениален, между фитнеса и ИТ кариерата :)

images1.Здравей Евгени,
Здравей, приятелю 🙂
2. Варна или София?:)
София, разбира се. Не, че имам нещо против Варна, просто динамиката в София по-добре резонира с моята персона.
3. Топ 3 верни другари и в двата града?
Не искам да говоря особено за личния си живот, затова ще говоря за Top3 професионалните дружки:
– София – Огнян Младенов; Колегите от SocialMe; Васил Тошков
– Варна – Иво Илиев; Любомир Любомиров; Колегите от RocketStudio
4. Нацепена батка или бяла якичка и въобще защо се стигна до тази дилема?
Ако става въпрос за това, кой да е ако някой реши да ме бие… предпочитам да е бяла якичка 🙂
Шегата настрана, въпреки че работя по визия за нацепена батка, далеч предпочитам да бъда асоцииран с бялата якичка. По Ентелегентно е някакси 😉
5. Колко е важно да имаме уважение към себе си, да се грижим за здравето, да намираме винаги време за това, да изглеждаме адекватно и да се чувстваме добре?
Честно казано уважение към себе си съм имал цял живот. Даже на моменти понякога прекалено много. Така, че не мога да коментирам как е от другата страна. Но според мен е важно не само да уважаваш себе си, но и да се обичаш. Предполагам, че си летял със самолет. Там стюардесите, когато обясняват какво се прави в случай на проблем със самолета казват следното: „Първо сложете маската с кислород на себе си, а после на пътника до вас. Ако не се погрижите първо 580031_4124973532094_2050900902_n-216x300  за себе си, няма как да успеете да го направите и за хората около вас“. Мисля, че тази сентенция важи за всички аспекти на живия живот, както обичам да го наричам. Както за обичта към себе си, така и за здравето на себе си.
Ако си забелязал постоянно си пожелаваме „Бъди жив и здрав!“, на всеки повод, който ни се отдаде. И въпреки това повечето от нас, включително и аз, не се замисляме над тези думи. Думи, които носят изключително голяма сила и заряд. Заряд за промяна. Аз започнах тази промяна по-рано тази година и до момента мога да ти кажа, че изглеждам, мисля и се чувствам доста по-добре. Но промяната трябва да се случи първо вътре в нас (колкото клиширано и да звучи) – психологическа промяна (дисциплина), след което можем да постигем и физическа такава. Без реалното желание за здраве, много трудно бихме могли да влезем в здравословен начин на живот.
6. Винаги ли ще ни струва загуба на пари? Или ако завъртим колелото, за което ще иска воля, после за по-кратко време със здрав дух, но вече в здраво тяло ще изкарваме още повече за много по-кратко време?
Зависи кое как виждаш и кое наричаш загуба на пари. Въпреки, че времето обикновено струва пари. И за да „бъдеш“ добре и здрав, ти разходваш време. Но ти реално и печелиш време. Живеейки здравословно, това в повечето случаи означава, че ще живееш много по-дълго. Така, че реално инвестицията в това, човек да е здрав, реално си е инвестиция на чиста печалба, т.е. ти влагаш малко време, а печелиш много време. Т.е. печелейки време – печелиш и пари. Ето, че обърнахме нещата 😉
7. Парите ли са най-важни или властта или уважението …?
Нито парите, нито властта, нито уважението. Любовта е най-важна. След нея се нареждат Щастието и Спокойствието. С една дума обощаваща тия 3 предишни: Семейството. Чак после е Уважението. Парите и Властта са нужни, но не и най-важни.
8. Ти преподаваш с хъс и желание, обичаш ли да даряваш на другите?
Колкото и да се старая да не го афиширам, аз се занимавам с благотворителност през свободното си време. Когато и по колкото мога, най-вече времето си. Ако смяташ това за даряване, то „да“ обичам да дарявам 🙂
9. Гореспоменатата грижа за себе си само с премерена или не премерена доза егоизъм ли ще стане? Винаги ли за да изглеждаме добре ще ощетим някого около нас, все пак нали денонощието има 24 часа?
Така е. Денонощието си има само 24 часа. Много е трудно човек да съвместява няколко длъжности и тонове задачи и да се вмества в тези 24 часа. Аз също не успявам. Но това не ми пречи да продължавам да се опитвам. Опитвам се, защото е важно и за мен да не ощетявам хората около мен, въпреки че го правя постоянно. Но поне виждат, че се старая. А доколкото проверих последно, старанието също се броеше за нещо 😉
10. Колко е тотален западняшкия мениджмънт, колко има да ги гоним още?
Мениджмънт в България – няма. Или по-скоро, този който го има, не е български, а именно оindexбучен в чужбина (обикновено Щатите, Англия и Германия) – в държавите, в които дисциплината е на ниво. Тук дисциплина си нямаме. Такъв си ни е манталитета. Доста често по нашите ширини се случва някой човек да се сдобие с пари и/или бизнес. Това не го прави бизнесмен или мениджър. Това го прави „шеф“. В България всички искат да са шефове, а почти никой не иска да е мениджър/лидер. Когато се сетя за това, ми става тъжно.
11. А чужбината, защо си тук, а не там, не те ли блазни или вече отдавна си се чувстваш гражданин на света?
Аз съм си гражданин на света. Обикалям го без нуждата да живея там. Бил съм там. Работя с чужбина ежедневно. Знам какво е. Тук съм, защото е предизвикателство. Да останеш и да се бориш с ежедневните проблеми, които ти хвърля българското ежедневие. А и не трябва да пренебрегвам присъствието на семейство и приятели. Те правят всичкото това ежедневие доста по-поносимо, отколкото реално е.
12. В коя диги дисциплина се чувстваш най-добър?
Сложно ми е да определя. Онази вечер с теб слушахме Иван Димитров да говори за Маркетинг Автоматизации. Истината е, че аз съм маркетолог с програмистки бекграунд. И волно или неволно се занимавам с маркетинг автоматизация. Ако трябва обаче да говорим за точно определена дисциплина, то бих посочил SEO и социални мрежи. Просто ме кефи по цял ден да си кисна във Фейса и да ми плащат за това 🙂 Колко ли още хора си мечтаят за това? 🙂
13. Има ли качествено образование в БГ за дигитален маркетинг и PR? Ако да, къде?
Има, да. И мястото не е едно. Качеството варира разбира се, няма как навсякъде да е едно. Много зависи какво таргетираме – университет ли, колеж ли, семинари ли някакви. Но ако трябва да споменавам някакви то си заслужава да споменал – Български Свободен Университет, M3 Communications College, Beyond Academy, Social Me Workshop-ите, PresenThink и други. Не мога да ги изброя всичките, защото не се сещам за всички на prima vista. Да не вземе някой да се обиди, че не си е видял отрочето тук, ей 😉
14. Кога ще пием по едно кафе национално богатство, от кога искам аз да се познаваме персонално:)?
Другата седмица 🙂

–––––––––

www.seoptimizacia.com

–––––––––

https://www.facebook.com/eyordanov

–––––––––

https://www.linkedin.com/in/eyordanov