• 0888557155
  • momchilmarchev@gmail.com

Category ArchiveИнтервюта

Борис Луканов – за маркетинга, случайния с…с и нещата от живота!

Picture 336  Здравей, как я караш, нови въжделения, лични проекти, такива в крачка, кинетични, а и дълбоки, потенциално енергийно подплатени?

Здравей и благодаря за поканата да ти гостувам. Ами карам я по-спокойно, аз вече съм човек на години, и гледам по-малко да пилея на вятъра енергия и нерви 🙂 Великите неща трябва да се правят на млади години, не си ли станал Бог до 33 (справка Исус Христос), от там нататък, трудна работа.
В момента ми е достатъчно, че се занимавам с Marketing Creative Lab и с ITraining – компанията за Microsoft обучение, която основахме преди малко повече от 3 години с жена ми Боряна Петрова.

Защо маркетинг, той ли те избра, ти ли, как стана, обичаш ли си работата?

Полу на шега, полу наистина ще ти кажа, че до голяма степен, това да се занимавам с маркетинг, бе предопределено от един неангажиращ секс преди доста години, още докато бях студент във Великотърновския университет.
Та известно време имахме сексуална връзка с това момиче, което малко по-късно се премести в София и може би повече от 10 години изобщо не се бяхме виждали. През това време аз вече бях започнал да се занимавам с журналистика във Велико Търново, професия, която ми даде страшно много. През 1999 г. докато работех като кореспондент на в. „Демокрация“ и често пътувах до София, случайно се срещнахме. Попитах я, как е, какво прави, и тя ми каза, че току що си била подала документите за магистърска програма по „Връзки с обществеността“ в Софийския университет. Точно беше първата година, когато приемаха висшисти само по документи, за да стартират програмата. И аз реших – ами да взема и аз да си подам документите, видя ми се интересно. Речено сторено, есента на 1999 г. започнах да уча второ висше „ПР“ в СУ. И така стана, че в моята група се запознах с много свестни, читави хора и 2 години по-късно с част от тях направихме наша агенция за ПР и реклама – „IntelDay Solutions“. И някак си логично нещата се случиха за мен – от журналистиката и медиите – към ПР-а и рекламата, а от там към маркетинга, а още по-късно и към дигиталния маркетинг…нещата са свързани, имат една обща основа – Комуникацията.

Обичаш ли да обменяш опит или си солов играч?

Аз съм отворен човек, нямам проблеми да споделям идеите и опита си, но май по-скоро съм индивидуалист. Заемал съм доста мениджърски длъжности, смея да твърдя, справял съм се не зле, но може би основната критика, която почти навсякъде съм търпял, че нямам достатъчно доверие на подчинените си, не им делегирам достатъчно отговорности и се опитвам едва ли не почти всичко да бъде пряко под мой контрол. Признавам си го това като своя слабост. Но в същото време, за да си избистря дадена идея или проект имам изключително голяма нужда да я споделя и обсъдя с някой…

От кой гуру навремето грабна порцията бианабол за старта на кариерата си?
Или няма химия, само систематичен труд и упование?

И в университета и въобще в личностното си развитие, най-важно е ти сам да „надградиш“ това, за което си учил, което си видял като някакви положителни примери, което си „попил“ от разговори с ценни хора, за което си прочел в световната литература…Нямам идол, човек пред който се прекланям, но в различните етапи в живота ми съм имал огромни симпатии към различни хора, на които съм се възхищавал – Филип Котлър, Дрейтън Бърд, Серджо Зийман, Дан Уейдън, Сет Годин, Гай Кавазаки, Алекс Богуски, … Разбира се има и хора, с които съм работил заедно през годините и на които дължа много, като Деница Сачева, която ме покани в „IntelDay Solutions“, за мен тя е сред най-стойностните хора, които съм срещал в живота си. Благодарение на нея навлязох сериозно на практика в сферата на публичните комуникации. Или малко по-късно моят италиански шеф – проф. Мирко Татарини, с когото работих в българското представителство на италианската агенция за дизайн и криейтив „LagOS“. Той промени страшно много дискурса ми на мислене, отвори пред мен по по-различен начин света на комуникационния дизайн и на креативността, така както те биват възприемани в родината на модерния дизайн. Благодарение на него осъзнах какви промени ще настъпят съвсем скоро в комуникационните модели под влиянието на интернет културата и уеб технологиите. Реално тогава, към 2006 г., доста късно в сравнение с някои мои колеги, навлязох по-смело и започнах да опознавам по-професионално „дигиталния домейн“.
Но ако продължа в по-общ план, много често ме вдъхновяват хора, извън моя бранш, хора, изключителни в своята сфера и носещи харизма, която идва единствено Отгоре: личности като Сийзър Милан, Джейми Оливър, Мерилин Менсън, Джон Клийз, Джони Деп, Кори Доктороу…

Какво мислиш за мисълта – „отиди в църквата и се уповавай, а в библиотеката на унито се съмнявай“boris-domain? Като двете страни на една и съща монета е идеята закодирана във въпроса.

Всъщност реално няма някакво противоречие, конфликт, между Вярата и Науката, между ирационалното и рационалното. Те наистина са две страни на една и съща монета, на монетата на Познанието и взаимно се допълват и могат да живеят в хармония. Един велик човек на времето беше казал „Credo ut intellegam“ (Вярвам, за да разбера). Много от най-големите учени в нашата цивилизация са били и дълбоко вярващи личности. Държа да подчертая – правя разлика между Вярата и Църквата като институция и нейните догми.

Нужни ли са меки умения на диги маркетолозите, прави ли личния PR чудеса за човека, за бранда му, за лекота на представяне и потръгване мощно на сървисите му?

Нещата са двустранни – наистина младите дигитални маркетолози имат сериозна нужда, както и от soft skills, така също и от основна теоретична подготовка в сферата на комуникациите и връзките с обществеността. В същото време, онези колеги, които имат необходимия опит и способности в сферата на традиционния ПР и маркетинг задължително трябва да усвоят и базови знания и умения, свързани с уеб технологиите и дигиталните комуникации, ако искат да се задържат на пазара и да продължат да бъдат успешни.

А преподаването, отваря ли врати за нови поръчки, за HR-ване на нови кадри / служители, за хед хънтване на топ служители?

Разбира се, това е чудесна възможност на откриваш млади таланти, които евентуално да развиеш и използваш, но също така и преподаването е двустранен процес. Не само ти предаваш своите знания и умения на по-младите и по-неопитните, но и благодарение на тях, ти се обогатяваш, и емоционално и енергийно дори. Отделно от това, трупаш някакъв авторитет, който в днешния свят, в ерата на Вниманието, носи една голяма добавена стойност, издига те като професионалист и „инфлуенсър“.

Преподавателската дейност при теб е къде, а мисия ли е за теб?

Мисия е силна дума, но да, когато имам възможност никога не отказвам. Поради всички тези причини, които изброих по-горе.

Бива ли ни на световно ниво, макар, че ако си честен ще признаеш, че баш, баш, качествено образование за нашите дисциплини няма?

В много отношения „ни бива на световно ниво“, когато говорим за специалисти в сферата на уеб технологиите и дигиталните комуникации, но истината е, че това е така не ПОРАДИ, а ВЪПРЕКИ образователната система. Наистина има огромна пропаст, която постепенно започва да изчезва, но все още е осезаемо голяма, между това, което се учи в училище и в университетите и реалните практически знания, умения и качества, от които имат нужда младите специалисти в нашия бранш. Точно затова подкрепям инициативи като „Аз мога тук и сега“ на Кристалин Чавдаров или на Софтуерния университет на Светлин Наков, защото благодарение на такива като тях, съвременното образование в IT и дигиталните технологии започва да намира вярната посока.

Стив Джобс или Рада Госпожина?
По-скоро Елън Мъск 🙂

Най-значимото събитие за бранша, или хайде, топ 3?
За близките няколко месеца на 2015 г….все още предстоят, препоръчвам ги горещо – по поредността на провеждането им: Web Summit, CEEDS by WEBIT, SEO конференцията и DigiTalk. Станаха 4, но няма да ми се сърдиш 🙂

Как жонглираш в модерността на каузите, впрягаш ли се в подобни начинания?
Или пък са по съкровени за теб, сподели?

Убеден съм, че всеки разумен, активен човек трябва да подкрепя доброволно граждански каузи в които вярва, да даде своя принос за развитието на гражданското общество. Аз например подкрепям идеите за свободен и неутрален интернет, за модерна дигитална демокрация. Адмирирам това което правят Wikileaks, респективно хора като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън…Аарон Шварц (лека му пръст). Свързан съм по някакъв начин с Balkanleaks, с онлайн медията за разследващата журналистика „Биволъ“, с организации като „Електронна граница“, бях сред тези, които навремето се опитахме да основем Пиратска партия (за съжаление не особено успешно). Работя и про боно за ПП „Зелените“ и съм ангажиран с екологични каузи…не отказвам помощ и на организации с благотворителна цел. Споменах вече за „Аз мога тук и сега“, където съм бил лектор, ментор, член на журито.

Богатите, умните и красивите, средна софийска класа ли са? Другаде в БГ май е абсурдно да го говорим. Липсата на средна класа и липса на гражданско общество – паралелизъм, твоите разсъждения по темата.

Аз като че ли ставам все по-голям скептик относно възможността да се развие и да се утвърди най-вече нещо позитивно като явление в т.нар. родно гражданско общество.
Достъпните интернет платформи и социалните медии, като че ли капсулираха хората в някакви затворени онлайн общности, своеобразни виртуални секти от фанатици, вместо да им помогнат да отворят съзнанието си, да приемат света в цялата му пъстрота и разнообразие, да разширят и обогатят собствения си мироглед, да спечелят нови приятели, но не на базата на тяхната принадлежност към определени идеи, убеждения и политически субекти, а според човешката им стойност и нивото на интелекта им. Бягаме като дявол от тамян от различното мнение, блокираме и „ънфренд-ваме“ всички които не споделят нашето, а ако не успеем да намерим „своята си секта“, предпочитаме да мълчим, заради страха от социална (в случая социално-виртуална) изолация и маргинализация…Или просто защото вече „не‘аме нерви“.
Въобще, появи ли се някаква интересна, доба идея, кауза, акция, веднага се ражда своеобразната анихилираща антиматерия – Контра на идеята, на каузата или акцията. И всички от двете страни на барикадата се хвърлят в боя с такава настървеност, ярост и фанатизъм, че пред тях Матросов, Гюро Михайлов и муджахидин от ИДИЛ, взети заедно, бледнеят.
Всъщност истината е, че докато мислим по манихейски модел, плоско-двуизмерно, според обидни за интелигентността ни, елементарни конструкти, докато робуваме на прашасали иделогеми и не излезем извън рамките на фанатизма в мисленето си, рамки, които с мазохистично удоволствие сами си поставяме, няма да имаме шанса да живеем в хармония със света вън от нас и със собствената ни вътрешна ценностна система.

Предполагам, че си от първите блогъри в БГ, това инстутуция ли е – блогърското общество.

Не, не съм от първите блогъри, да кажем, че аз бях от „втората вълна“. Започнах да блогвам през 2007 г. Преди мен вече имаше доста авторитетни блогове (стартирали 2005-2006 г.), беше се оформила т.нар „блогосфера“, имаше 500-600 блогъри. Веско (dzver) беше създал TopBlogLog, където се събираха и класираха по някакъв негов си алгоритъм всички български блогове. Там се оформи едно блогърско общество, което по свой си начин създаваше и коментираше дневния ред на зараждащото се в България „интернет обществено мнение“.
Днес нещата са доста по-различни. За съжаление, колкото и да им е мъчно на някои блогъри от „онова време“, блоговете и Блогосферата, такива каквито бяха от преди 7-8 години няма как да се възродят, те загубиха влиянието си по естествени причини, свързани с развитието на уеб технологиите и социалните медии.
Блоговете от последните години вече приличат на съвсем функционални лични уебсайтове, а авторите им се стремят да създават полезно качествено съдържание за своите потребители, а не просто да споделят своите мисли по злободневните проблеми на деня. Много предприемчиви блогъри осъзнаха и че от сайтовете може и да се печели и насочиха усилията си и към монетизация на своето съдържание в Мрежата (колкото и малки все още да са тези възможности за България). По темата писах неотдавна
http://www.borisloukanov.com/boris-domain-7-godini/
Лидерите на мнение в социалките, журналистите 3.0 и топ блогърите дали са нещо като пета власт. Сега тече конкурс за 150-те най-известни личности в социалните мрежи – пожелавам ти искрено да те видя там!

И в това отношение, както обикновено става в България, до голяма степен нещата са малкazx4о обърнати. Да, наистина има много стойностни, авторитетни личности в онлайн пространството и техния глас до голяма степен се чува. Но като че ли повечето хора и медии не правят разлика между влиятелна личност и просто популярна личност в онлайн ( а и в офлайн) пространството. Едните са такива заради качествата си, другите са известни само с това, че са известни (или, защото ги дават често по телевизора) 🙂 .
Затова и съм резервирам към такива конкурси и класации, защото почти съм сигурен, че „звезди“ като Емил Конрад или Наталия Кобилкина, ще се окажат пред инфлуенсъри като Оги Младенов или Еленко Еленков.
Ти, нещо за епилог.

И друг път съм го казвал – не е най-важното в живота целта, а пътят към нея, понякога той може да ни отведе до места, за които не сме подозирали. Аз всъщност исках да стана актьор, режисьор, да се занимавам с кино, театър, завърших „история и география“, но станах експерт по ПР, маркетинг и дигитални комуникации.
Понякога нещо на пръв поглед дребно по пътя ти, може да се окаже много важно за бъдещето ни – примерно като случайния секс, за който споменах по-горе… Обичам тази Дзен будистка мъдрост: „Когато съм гладен ям, когато съм жаден, пия“. Найс!
И да завърша с нещо по-весело, а и актуално, като се има предвид в каква дивна хейтърска атмосфера преминава голяма част от живота ни във виртуалното пространство.
Марк Твен е казал (в оригинал): “Never argue with a stupid person, they’ll drag you down to their level and beat you with experience.”
……………………………………….

!!!!Борис Луканов

Експерт по маркетинг, реклама, връзки с обществеността, комуникации и медии. Заемал е мениджърски позиции в агенции за ПР, реклама и криейтив, сред които „IntelDAY Solutions”, LagOS Design”, „IDEA International” и др. Бил е лектор по Публични комуникации към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, има сериозен опит и в журналистиката. Повече от година е ръководил отдел „Нови медии“ на БНТ. Съосновател на ITraining – компания за IT обучение, основно в сферата на Microsoft технологиите.
Занимава се активно с интернет маркетинг, social media маркетинг и Уеб 2.0 комуникации; активен блогър. Най-популярният му сайт е Boris Domain – The Marketing Creative Space. Има и собствена консултанска агенция – Marketing Creative Lab.
Участник в едни от най-популярните събития за дигитален маркетинг в България – WEBIT, SocialMe Workshops, K2Web, Интернет маркетинг с нулев бюджет и др. Лектор и ментор в „Аз мога – тук и сега“ – национална академия по информационни технологии за ученици. Член на журито на най-авторитетния български уеб конкурс „БГ Сайт“.
Сетифициран Google AdWords експерт и Inbound Marketing експерт.
Интересите му са насочени към ъндърграунд музиката и субкултурата като цяло, киното, театъра, модерния дизайн, технологиите и иновациите, психологията, литературата, свободата в интернет и хакерската етика, екологията, политиката, пиратските идеи, английския футбол…и Дзен философията.
………………………………………………………………………………
Mail: me@borisloukanov.com
Twitter: @az_sum
LinkedIn: http://www.linkedin.com/in/borisloukanov
Google+ : http://www.slideshare.net/truthdefender
Instagram: https://instagram.com/borisloukanov/
Pinterest: https://www.pinterest.com/borisloukanov/
About.me: https://about.me/boris-loukanov

Иван – Приятелят

10626603_637043463079683_3512583497563309171_nЗдрасти наш Иване,

Ти си ми дългогодишен приятел, който ми е давал може би най-голямата и ценна порция обратна връзка, за личностно развитие. Благодарен съм ти? Винаги ли си толкова прям и лечител на другарската квота?

Здравей, Босс! Много се радвам на поканата за интервю и пожелавам успех на блога ти!
Относно въпроса, категорично да – винаги съм толкова прям и критичен и се радвам и когато моите приятели са толкова прями към мен. Та нали за това сме приятели, за да си помагаме и да даваме трезва и външна преценка, а не да лицемерничиме. Имаме толкова много възможности да сме лукави в ежедневието и работата си, че остава и с приятелите да се държим така 😀 😀 😀 Малко е като с алкохолиците, те си мислят, че приятелите са им тези, с които си пият в кръчмата, а не тези, които ги крикуват и се опитват да им помогнат. Честността и реалната оценка са много важни неща в приятелството (и в бизнеса).
…….

В теб естествено е израснала НЛП методиката на работа с хората. Барманството, таз висша човеколюбива професия на Съни Бийч или Покерът, кое изби и се транслира в тези полезни бизнес качества?

Ха-ха-ха. Добър въпрос! Баровете и казината са изключително интересни места и те учат на много неща, които не ги пишат в учебниците и университетите. И двете неща избиха, може би и защото съм попадал на кофти работодатели, които направиха така, че аз да не искам да бъда, като тях.
Покерът и бизнесът много си приличат. Ако се замислиш ние, като предприемачи не поемаме ли рискове всеки ден, дори мога да кажа доста по-големи от колкото в покера. Дали да назначиш нов човек, дали да инвестираш в повече реклама, дали да смениш стратегията за развитие и т.н.? Все въпроси с много неизвестни и рискове. Покерът, както и управлението на бизнес, имат няколко основни аксиоми: да управляваш добре банката си (бюджетът на фирмата), да си подготвен теоретично (да си образован и интелигентен), да играеш правилно и с премерен риск (да позиционираш бизнеса си на пазара) и не на последно място да блъфираш постоянно (да си добър търговец).
Нали знаеш? Ако до половин час не разбереш кой е идиотът (слабият играч) на масата – значи това си ти! 😀
…….

Обичаш да се правиш на хулиган, защо? Провокативен, смел, жизнен, не е хулиган:) Мисля, че се объркваш брат, чат пат.

Странно, не знам защо си останал с такова впечатление  Обичам да пия бира, да гледам футбол и от време на време да простея с приятели 😀 Така си почивам.
…….

Какво ти даде Испанската, къв хулигани гали, ти да не отрицаваш, нещо, нещо толкова типично за всяко едно поколение. Не Ви беше лесно на Вас, на Вашия набор да подредите арсенала с ценности, евала Ви, на тези като теб, които удържаха.

Ти ме върна доста назад във времето. Испанската гимназия е едно от най-добрите училище в София. Страхотна школовка е за живота с главно „Ж“. Има страхотни преподаватели и много диви ученици, а ние бяхме точно такива. Препоръчвам го на всеки, който се чуди къде да запише детето си.
А за поколението, определено децата на 90те им беше много тежко. То не бяха мутри, наркотици, комунизъм, футболно хулиганство. Както казваше една ромка: „Това е жУнгла!“
…….

Всички очакваха промените, чалгата, футболното хулиганство, геймърстовото, псевдо демокрацията да Ви направи послушни служители, ти ка с пръкна такъв непослушен, защо е битката за частното, за собственото?

Аз знам, насладата е несравнима, кажи ми го със твои думи.

Както казах и по-горе, работодателите в България са доста виновни за това да поема в път частен бизнес. Голяма част от тях са далавераджии, без капка уважение и разбиране. Добрият мениджър не трябва да е „шеф“, а да бъде лидер. Псевдо демокрацията също допринесе много за управленските позиции в страната и техните назначения. Все още големите пари и договори се въртят в определени кръгове, ти на мене, аз на тебе и така.
А насладата, когато си създал не фирма, а екип и заедно се справяте с всекидневните проблеми е невероятна. Ти го знаеш най-добре! Виждал съм го много пъти в офиса ти. Това е й момента да ме поканиш да пиеме по кафе 😉

…….
Уебвидео.бг е супер качествен бранд, но не е само криейтива, кажи за добавената стойност на сървисите Ви.

В Webvideo.bg освен, че предлагаме видео заснемане и популяризиране на видеа, се опитваме да образоваме аудиторията и клиентите ни, че бъдещето на рекламата е във видео маркетинга в Интернет. YouTube e мястото, където за доста по-нисък бюджет и инвестиции, може да достигнеш телевизионен reach. Много фирми подценяват или изобщо не знаят за съществуването на този рекламен канал. Точно това е добавената стойност, нашите клиенти са брандове, които търсят нови канали за достигане до потенциалните клиенти. Щом най-големите играчи, YouTube и Facebook, се „скараха“ за видеата в Интернет и се „отразяха“, като източник на трафик, значи потенциалът на канала е огромен. Не искам да затормозявам със сухи цифри аудиторията, но предвижданията са 50/50 гледаемост ТВ/YouTube през 2020 г. Това е телевизията на бъдещото!
…….

Как е вече може би 3 години семеен живот?

Прекрасно! Моята приятелка много ми помага и подкрепя постоянно. Обичам я и се разбираме чудесно. Радвам се, че сега имам свободно време и прекарвам повече време с нея.
…….

Кога наследници?

Надявам се скоро 🙂
…….

Как почиваш?

Последните месеци влизам във форма. Редовно на фитнес, футбол, с кучето на разходки. Така почивам най-добре. И да не забравяме покера.
…….

Аз мисля, че това е, но добави, ако ти се лафи?

Подготвяме няколко нови проекчета, но за тях като им дойде времето. Опитвам се да почивам повече, да обръщам внимание на любимите хора и дано да попътуваме повече тази година! Уморих се от пишкомерене (една много хубава българска дума) и надлъгване. В последно време работим много интересни проекти и клиенти се надявам и за в бъдеще така да продължава.

Да поздравиш специално целия екип и пожелания за успешна година!
…….

Благодаря ти!

До скоро пак!
…….

Големият взрив в Диги образованието. Колоритът Жоро!

10633404_1509115462674130_3206288922396481485_o Земляк, ще си кажеш ли?

Как измина пътя от пазара в Хасково до лидер в дигиталната сфера в София?
Ти си от „пълнозърнестите хора”, мои любимци, минали етапи на аналогов „селс”, чиста търговия и стигнали до диги суетата и услугите. Драго Кузмов, мой приятел, също излита от твоя роден град, от занимания с пазара и после магазини, а след това връхлита пък на SEO-то.

Как го минах? Ами като всяка неутъпкана пътека – с голям зор и много бачкане (смее се). Когато започнах си мислех, че мога и технически, и търговски да се справям. Разбира се това е пълна илюзия. При 18-часов работен ден през деня продавам, а вечер изпълнявам. Успях бързо да се освободя от тази моя нагласа, че всичко мога сам и започнах да прехвърлям част от задачите на подизпълнители, а аз се фокусирах върху продажбите. Това ми даде бърз старт и успях сравнително бързо да си създам маса от клиенти. Обичам да приобщавам качествени хора, на които им се работи и да деля печалбите си с тях. А кой не би искал да разделя печалбата си с него? (смее се


Какво ти даде общуването с хиляди хора в далавераджийското, търговско време на 90-те?

Даде ми най-вече адаптация към постоянно променяща се среда. Взех много техники за самозащита (както ментална, така и финансова), даде ми различни гледни точки и свикнах да обръщам внимание на ДА-то. Много хора покрай мен се подхлъзнаха по черните урни с далавери от най-долен клас. Това ми помогна да се разгранича и да си търся интереса в качествена среда. Някой от най-работещите продажбени техники и бизнес модели съм придобил от общуването си с „братята роми“, а от тях наистина може да научиш далавери.


georgi-hristulevКак приложи това в „диджитъла”? Какво донади, за да си успешен?

 

Диджитълът” си е бизнес като всеки друг – трябва ти добре опакован продукт, на добра цена и да имаш колкото се може повече сергии на пазара (смее се). Донадих му малко виртуозна виртуалност и горе-долу стана успешен. А аз по-скоро съм щастлив, отколкото успешен, че те критериите за това са много.


Семинарите и обученията, твоята нова страст – дългосрочен проект или мигновена страст?

Нещата се случиха някак си естествено – като имаш какво да казваш не ти се мълчи. От обучения пари не се изкарват. Моята мотивация е да вдигна нивото на осъзнаване на бизнеса. Сигурен съм, че всички колеги ще потвърдят, че незнанието на клиентите е много високо, а ангажираността им – ниска. Искам да помогна на хората да могат да дефинират исканията си и поне да знаят как да не ги лъжат. Вярвам, че това е добре за всички, а докогато –дотогава. Не съм го мислил много – просто ги правя (обученията).2de058e492db56b5d3cea6cd94ad5197


М
еки и твърди умения, защо пък, не можеше ли само „твърдак”?

Ами можеше ама как да се развиваме като хора само с твърди умения? Само помисли за секунда – колкото и да си добър в работата си, ако не можеш да общуваш, ако изглеждаш като цървул или не можеш да си поискаш парите, за които си работил, какво от това, че си супер „твърдак”? Това, което ни прави хора е всичко друго освен професионалните ни умния, а аз предпочитам преди всичко да съм човек и после про.


Дарения? Защо? Не си ли глупав?

Може да не съм ти споделял, но почти две години правихме „Кампания Благодаря“ с Галин Димитров. Събрахме доста пари и контакти за фондация за деца с проблеми в развитието. Вярвам в даването и получаването. Това са два независими процеса. Много хора само дават без да си позволяват да получат или обратното. Аз вярвам в баланса и се старая да съм отворен към нещата, които ми се случват. И сега като съм дарил, всъщност съм и получил. Получил съм вяра, че нещо добро се е случило заради мен, любов и благодарност от хората, на които съм бил от полза и подкрепа от готини, ведри хора като теб.


НЛП? Т’ва пък за какво ти беше – ти си як „селър” и без това?

Селър” – да, бива ме в това! Интересувам се от лингвистика много отдавна, учил съм много продажбени техники, базирани на НЛП, участвал съм в много семинари, които са базирани на тази наука. Този път заложих не на търговската, а на терапевтичната страна на НЛП. Това е изумителен метод за саморазвитие – ти сам ставаш ракета-ускорител на собствения си живот и буквално се самоизстрелваш в космоса. Препоръчвам на всеки, който работи със себе си да учи НЛП.


КЗП твоя кошмар ли е?

Те са моята радост. Радвам се, че съществува този закон (Закон за защита на потребителите). Той наистина е в полза на потребителите и ни позволява да работим спокойно. Интересувам се от право и поназнайвам доста закони. Знам едно – за да си спокоен, плащай на държавата с приоритет!


Защо точно имейл маркетинг като тясна специализация? Как стана?

Стана лесно – разбирах от каталози и от продажба на реклама. През 2009 година, когато се случи кризата и бизнеса спря да харчи за каталози, ми остана свободен ресурс – базата данни. И така с този ресурс някак си се случи. Поръчах софтуер, сървъри и започнах да продавам реклама по имейл. Точно тогава приеха и ЗЕТ, а аз бях пропуснал това събитие, та научих закона принудително (смее се). Оттогава доста кампании съм извъртял, за всички браншове и с различен кънтент. Този опит ме специализира в стратегиите за продажби, тъй като с всеки клиент мислим заедно.

 


Конференция, а асоциация? Така е редно, а етични кодекси, маркетинг на позволението, чисти бази данни за мейлинг, къде е границата, кажи ни за това?

Конференция – да, асоциация – не! За мен е важно да се говори за похвата, да се споделя опит и добри практики. Асоциацията няма какво да каже или направи, има си закон и той е ясен. А етичен кодекс, който го има си го прилага сам за себе си. Нали разбираш – НЕ е етично да разпространяваш имейли, но Е етично да ти пълнят с брошури целия вход и около него. Да не се отплесвам в тези размисли, че то моралът е друга тема, а позволението е още по-различна. Важно е и потребителите, и търговците да имаме осъзнатост за това какво даваме и какво получаваме. Много често ми се случва клиент да ми каже „аз имейлите не ги чета“, а самият той да ми се е обадил от имейл реклама. Границата ни е точно там, където ние я поставим, на нивото на нашето възприемане за правилно и работещо в полза на страните.


Кое е „по-черно” – мейлинга или сео-то?

Да ти кажа аз мисля, че е сео-то. Като аргумент мога да кажа, че имейл маркетингът има законов регулатор, а при сео-то каквото каже „големият брат” – това важи. А самият той често си сменя политиката. Наблюдавам SEO специалистите, много сложна и важна професия и като ми разказват за работещи практики те най-често са свързани с нещо не съвсем по правилата на „гооолемия началник”. При мейлинга, като че ли е по-ясно – ако ти блокират IP или домйен значи си в „черната страна”, а при сео-то може да отнесат наказания и свързани лица.


Нови цели, перспективи има ли?

 

Очаквай само най-доброто!  http://reputacia.bg/ е единствената рейтингова система за оценка на бизнеса на база потребителски активности и препоръки. Вече е онлайн и гласим развитието. Наскоро придобих Sabitie.bg, разработвам счетоводен софтуер за фактуриране онлайн и още доста неща. Сега най-голямото ми предизвикателство е 28 дни бизнеса да расте без мое пряко участие. Очаква ме 28-дневен семинар и от почти година редя нещата така, че да мога, когато се върна, да заваря повече отколкото съм оставил.


Разочарования – най-черен проект за теб?

 

Разочарования – не, обучения доста. Преди време избрах да „пиша” всички загуби на сметката за образованието ми. Трябва да призная, че като цифра вероятно вече съм надминал най-скъпите колежи в света. А образованието чрез опита няма цена. Как да се разочаровам като съм супер образован? (смее се)

 

 

https://bg-bg.facebook.com/ghristulev

 

inspirers.az-moga.bg/vdahnovitelite/georgihristulev

 

 

 

 

Супер модерно и подробно за ЧР (HR)

10930548_926867753998849_3490371693614334769_nЗдравейте Анелия,

1.Имах покана супер топла и отзивчива във Фейсбук от Вас за събитие, което организирахте, не успях, но завързахме интересни разговори покрай работните ни дисциплини. Интервюто може да намери и общи пера в работата ни. Допускам да се окаже, че може да си помагаме в дадени казуси в нещата, които изпълват деня ни в офиса. Та, добре дошла!

Добре заварил! Моите сензори винаги са отворени за общуване с отворени хора и търсене на пресечни точки в перспективите на хоризонта.  С две думи и моето усещане е сходно и съм отворена към всякакви инициативи, така че да променяме средата ни към по-добро.

………

2.Та какво българинът не знае за ЧР? И царя и пъдаря и служителя и мега Боса? Ако е голяма фирмата можем да кажем нещичко и за така наречения персонал с ръководни функции, който не знам защо, но в България и удостоен и с думичката експертен почти винаги:)?Ние май за това май имаме езика с най-много степени – по, най и т.н.

Може би е по-лесно да започнем с това, че всеки си мисли, че разбира от хора и респективно разбира от ЧР и може да седне на мястото на всеки от ЧР и да свърши неговата работа. Много често се правят и аналогии с ТРЗ. Нито едното твърдение е вярно, нито другото. Така че има какво да се разкаже за ЧР. Истината е, че тази работа е толкова взискателна и трябва да се прави не само със сърце, но и с много знания, както и постоянно да развиваш професионалните си компетенции, които не са само тясно ЧР, но и вече доста повече икономически, финансови, юридически и др. ЧР е важен, но и не трябва да го превръщаме в елитарна професия, каквато си мислят някои, че е. А който си е помислил, че е по- по- най- заради влиянието, което има поради спецификата на работата, не трябва да забравя, че най-тежките уроци ще научи ако прескочи онази граница на професионална, лична етика и човешки ценности.Иначе има разлика дали правиш ЧР в голяма или малка компания поради изискванията на бизнеса, както и дали компанията е международна и има традиции, дали се създават практики или се модифицират такива от компанията майка, така че може да има много комбинации според процесите, но те са краен брой. Това определя и специализацията и обхвата на ЧР функцията.

………

3. Аз изминах година на супер разочарование от служители и партньори. После си теглих една ревизия от личностен характер и видях, че и аз не съм бил подготвен за година и половина да ми се случи 6 месечно разрастване от 7 на 30 човека и обратно след голям проект, който приключи и то успешно. Интересно е,че в битката нещата бяха много по-читави, отколкото, когато проекта свърши и аз за умувах как да опазя изкуствено служители.
Позволявам си да направя този абзац, граничещ с хамлетова драма и и нелепо – монолог, за да щриховам бегло от де отимах самочувствие въобще да ви запитам туй онуй сега.
Понякога човек има романтични представи за това какви форми ще са другите и по-скоро ги нарежда според собствените си очаквания, формирани под опияняващото въздействие на вдъхновението. И понякога не сме подготвени за успеха, както и за преминаване към следваща фаза. Като цяло пътят ни и професионален, и личен е низ от изкачвания и слизания, за които понякога не сме подготвени, друг път сме уморени, а най-важното, което не трябва да забравяме е, че трябва да продължаваме в посоката, в която вярваме, че трябва да вървим. Независимо от разочарование, умора и понякога опияняващо вдъхновение. И с управлението на хора е така. Често ни се иска да можем да им осигурим винаги най-доброто, като само, който не е правил бизнес не знае какъв е риска от това да си много социален. Затова трябва да има баланс, но аз лично хладнокръвно съм против изкуственото запазване на служители. Това често е пагубно за бизнеса, както и за тях самите като специалисти. Освен ако не е много сигурен, че скоро ще може да им осигури работа и трудно ще може да си намери същите специалисти. Иначе в битките наистина е по-лесно, защото човек ясно очертава граници и се мобилизира.

………

4. Разкажете ни за кризисен HR, казахте ми в разговор, че напоследък това предимно харчи профи времето? Историческото време ли потребява това, при мен така е с кризисната онлайн репутация?

Живеем не само в интересни в чисто човешки план времена, но и това се отразява в същия начин в професионален. Колкото и да искаме да се занимаваме с по-привлекателните ЧР дейности като например тези с мотивация на служителите, създаване на положителни за вътрешния живот събития за служителите, на нас ни се налага как да оптимизираме разходи, как да променяме структура, да правим тежки организационни промени като намерим баланс за организацията и за хората. Като това понякога е много трудно. И много от проектите ми в последните години са такива. В тоzи смисъл това е още по-отговорно, защото е много лесно да прекрачиш границата на ценностите. Но и в тези времена научаваме най-много и правим огромни скокове в развитието си във всякакъв смисъл. Макар и много трудни.

………

5. Работили сте за огромни фирми, и грешките ли са огромни там?
Грешките в големите компании понякога биха могли да бъдат поети от способностите на другите. Т.е. ако един мениджър е некадърен, това може да бъде компенсирано в известен смисъл от способностите на екипа му. Но отклонение, което изглежда незначително горе, понякога до най-ниските нива се превръща в значително. И понякога грешките на мениджърите биха могли да бъдат огромни, особено ако не познават работата, структурата, в която работят, процесите; включително ако не познава добре хората, не ги наблюдава внимателно за ефективността им при промените в средата. Аз съм била свидетел на големи грешки като в някои от тях самата аз съм участвала. От една страна в такива моменти човек се учи най-много, от друга понякога съжалява, че не е хванал сигналите за тези грешки много по-рано. Мен най-големите ми грешки са ме спохождали като съм изключвала сензорите си за това да усещам средата и хората в резултат на голяма мобилизация за постигане на целта и умора. Тогава съм била склонна да давам кредит на доверие на хора, които не са могли да го оправдаят или да не забележа изменения, които са се оказвали критични. За щастие това, че съм работила в много големи фирми ми е дало много в професионален и в личен план като развитие.

………

HR_101_crop380w    6. Явно е, че сте свидетел на огромни катаклизми, ясно е, че са в сте под конфиденс договорки, но все пак дайте пример как заради грешен HR подход и добро предприятие „лапа вода“?
Не може да се нарекат катаклизми, но понякога в ЧР има доста и участва в доста драматични моменти и промени. Няма как в добро предприятие да се „глътне вода” само заради ЧР. Има примери, в които грешно избран ЧР „струва” доста на компанията заради неправилен подход, некомпетентност, личностни характеристики и проявление, незаинтересованост към бизнеса, неговите приоритети и особености. Но истината е, че ако има силен мениджмънт, може да се компенсира тази некомпетентност и да се прекрати бързо. Ако има обаче грешно разбиране за това какво е ЧР от страна на висшия мениджмънт, както и в неговите очаквания за резултати към ЧР, съчетано в неподходящ професионалист по ЧР, тогава могат да се случат големи грешки. Има и трети сценарий – много добър ЧР и изключително неподходящ висш мениджмънт. Тогава ЧР често играе буфер и може понякога да намалява щетите, но често в такива случаи се работи изключително трудно, защото в този случаи е най-труден ценностния баланс, както и това, което демонстрира ЧР официално пред служителите.
Има случаи, в които при сериозни организационни промени се дават повече права и респективно отговорности на ЧР, като това може да изглежда привлекателно от гледна точка на влияние, но е огромна отговорност и понякога е костващо много в личен план на този, който е поел подобна отговорност.

………

7. Или пък нещата никога не са така, т.е. лошото не идва само? Ако е така, то с коя грешка най-често се спряга грешката от типа ЧР? С лош мениджмънт, лошо маркетиране и логистика, лош проджект мениджмънт …лоша комуникационна, но вътрешна политика?
Зависи, виждала съм всичките конфигурации. Ако мениджмънта е силен или си е изградил положителен образ, то непременно ЧР ще е лошия. Това си е част и от разпределението на ролите. При логистика и проджект мениджмънт нещата са сравнително най-зависими от професионалните компетенции на ЧР. При маркетинг и комуникации вече работиш и с най-чувствителното – емоциите, очакванията и изискванията на хората. Преди доста години получих един от най-ценните си уроци за маркетинга и вътрешната комуникация от тогавашния си шеф – германец, който беше доста взискателен към функцията, но един ден след една от срещите ни ми каза „Анелия, въобще не е важно какво си свършила, ако хората не знаят за него”. И в много от случаите това е важно правило, макар че в ЧР има много конфиденциалност и макар на хората да им е много любопитно да влезнат в „нашата кухня и да започнат да ровят в хладилника”, това понякога е много опасно.
………

8. Други функции на които HR-a е производен или подчинен, зависим? Кое оздравително действие/мероприятие задължително върви с него?im-human-resources-management

ЧР е свързан с всяка функция в компанията. Трябва да я познава много добре, както и хората, които са в нея, както и самия ЧР да бъде видим. Ако говорим в кои функции често ги обединяват в организационни семейства, то това най-често е финанси. Много честно има и допирни процеси с вътрешни комуникации. Иначе ЧР е най-зависим от стила и културата, която налага мениджмънта и зависи от организационната структура, както и приоритета на степента на развитие на функцията, така че по тези фактори се определя и мястото й. Като разбира се най-добре е да има пряка подчиненост на управляващия компанията, защото работата на ЧР е силно зависимо от стила на мениджмънта, както и е проблемно ако няма ясна комуникация и посока. И в последните години в йерархията на все повече компании ЧР е на подчинение на изпълнителния директор, а не на Финансов, както е в някои случаи. Понякога няма изпълнителен директор, а Борд на директори или Управителен съвет, което понякога помага, но и би могло да попречи, ако те са на различно мнение по важни за политиката на ЧР въпроси.
………
9. Гъвкави системи за бонуси и поощрения, тийм билдинги, кое друго се прилага, в + посоката?
Зависи от типа на бизнес, оттам и типа и очакванията на хората по отношение на социалните придобивки на компанията, но все по-често хората още по-активно се интересуват не само от структурата на възнаграждение и социални придобивки, но и стила на мениджмънт на компанията, от култура и атмосфера, вътрешната комуникация, гъвкавост на работа, възможности за баланс с личния живот, дори от чисто физически „белези” като местоположение и вид на офиса. Има компании, които са много „семпли” в политиките и инструментите за мотивация на служителите, но има и такива, които доста щедро мислят дори за най-малките детайли, с които да накарат служителите си да са продуктивни и съпричастни към компанията и работата си. От друга страна стоят и предизвикателствата за оптимизация на бюджета, както и за по-скромни социални придобивки и дори някои компании доста свиха бюджетите си в тази посока. Разумно похарчени пари биха могли да бъдат напр. за допълнително здравно осигуряване, в което може да се лекуваш, както и семейството ти, ако се наложи. Това е по-скоро удобство и е наистина социална придобивка, която се цени в доста компании. Широко ползвани са ваучерите за храна, макар че има доста съпротиви от страна на служителите на много компании да бъдат въвеждани като социална придобивка. Аз като професионалист съм – за, защото с въвеждането им биха могли да се направят много спестявания и за двете страни, които биха могли да се използват за други плащания към персонала. В последните седмици се прокрадват идеи за въвеждане на ваучери за почивка по подобие на ваучерите за храна. И в момента една част от компаниите дават целеви пари най-вече от фонд СБКО за почивка на служителите си. Добре би било ако се помисли за данъчни облекчения при подобни плащания, но в крайна сметка трябва да са в рамките на разумното, защото ако трябва да сложа на кантар ваучери за храна или ваучери за почивка, имам притеснение, че някои работодатели биха принудили служителите си да използват ваучерите си вместо да храна за почивка, а като прибавим и сравнително ниските нива на възнаграждение, не бих искала това да се превърне в инструмент, който е неефективен.
А има доста практични и полезни за служителите социални придобивки като напр. Детска градина на децата на служителите, макар че е изключително трудно за организиране и изключително скъпоструваща придобивка. Но може да бъде организирано през договор с някоя градина и би било високо оценено от родителите. В компаниите популярни са различни спортни мероприятия или съоръжения в офиса, така че да се поддържат служителите физически здрави. Почивки на екзотични дестинации като специални награди също имат място в някои компании, макар и да не са от най-популярните. Има компании, които ангажират служителите си в различни инициативи за корпоративна социална отговорност и те също влияят положително.
Но сигурно повечето хора, ако ги попиташ пари или други неща, ще ти отговорят „пари в брой”, което е разбираемо ако възнаграждението е в много ниските нива и не позволява да си покрият дори месечните плащания от първа необходимост.

………

human-resources-keys10. А наказанията как стават, правно регламентираните, да се „реже“ заплата, не е правно „читав“ метод май?
Не трябва да се започва първо със санкциите, а с това как можеш да мотивираш служителите да работят. Както и да е достатъчно ясно, когато даваш за какво даваш пари, както и когато взимаш защо ги взимаш.
Има си ясен процес по налагане на наказания и имуществена отговорност в Кодекса на труда, като ако работодателя не спази процедурата, никой няма да му гледа по същество спора в съда. Но както трябва да се дава на хората, които работят, така и трябва да има възможност да се санкционират онези, които не работят или са извършили сериозно нарушение.

Понякога както несправедливо наложено наказание може да подейства демотивиращо на служителите, то и също толкова несправедливо е това да не можеш да накажеш служител, който демонстрира незачитане на установените в компанията правила и ги нарушава. И то най-вече е несправедливо спрямо онези, които са коректни и си вършат съвестно работата.
А за рязане на заплата – си има рамки как и в какви размери, като това понякога може да е твърде недостатъчно за покриване на щети, които някой е нанесъл на някоя компания.
От една страна смятам, че трябва да се улеснят процедурите по налагане на дисциплинарни наказания и освобождаване на служители, от друга смятам, че ще има възможност и за установяване на порочни практики от страна на някои работодатели/служители. По-голямата свобода е и голяма отговорност, която степента ни на настояща зрялост може и да не ни позволи да понесем.

………

11. Правните аспекти на дейността ви доста затормозващи ли са в ежедневието Ви?
Един ЧР трябва да е наясно и да спазва нормите на закона, за да може да изисква същото от служители и работодателя. И да – в някои от случаите процедурите според закона са „цяло приключение” и е свързано с много документация, така че да се запази интереса на работодателя и служителите. В някои от случаите са излишни и биха могли да се направят някои промени, които да улеснят администрацията на работодателите.

………

12. Много право и счетоводство ли трябва да знае HR-a?
Не може да се каче, че много, но трябва да разбира и да може да работи с цифри, както и има нормативни изисквания, без които не може да си върши работата.

………

13. Излиза, че трябва да взаимодействате с всички отдели, за да можете да дадете правилната диагноза на закъсала фирма. Как ги предразполагате да си кажат? Все шефа ли викате на помощ да ги задължи или и сама успявате да внушите респект. Ако да, какъв комплекс от качества изисква това, сякаш е някаква форма на бързо изграждане на лидерство, в моментите, когато сте само консултант за отрязък от време? Респект от мен на такива качества.
Една от погрешните посоки на поведение е да се използва името на някого за упражняване на контрол тип „ако не направиш това, ще кажа на тате”. Не сме в детската градина, така че трябва да се работи активно с хората. В ЧР освен здрава ръка, има и ясни правила. Хората уважават или поне се научават да следват посоката, когато им я обясниш достатъчно логично, както и с необходимата доза последователност и твърдост. Но трябва да си сигурен в посоката и с какво ще закараш хората дотам или как ще ги мотивираш да стигнат сами. За това е нужен много практически бизнес и ЧР опит, за да знаеш „ако натиснеш това червено копче, която точно стена ще срутиш” или „дали тази галера ще издържи товара на всички, които искаш да качиш до отсрещния бряг”. Когато се появяваш като външен, разбира се е много по-трудно от гледна точка на изграждане на доверително-партньорски взаимоотношения, както и да накараш хората да те чуят.

………

14. А обратно, когато сте на щат ЧР, как се пазите да не станете психолога на компанията? Умишлено запитах простичко, за да услужим максимално на читателите ми.
Една от ролите на ЧР е да влиза понякога в „терапевтична“ такава. ЧР трябва да е видим, разпознаваем и хората да не се притесняват да си споделят мнението, дори и то да е негативно, но е важно да се внимава за формата, в която се прави. Аз преди самата се шегувах, че ще си сложа бяла кушетка, за да могат да идват да споделят хората. Към днешна дата смятам, че трябва да се пази баланса, защото понякога може тази комуникация освен да вземе значителна част от времето на ЧР за въпроси, които са част от работата на преките ръководители да се видоизмени в такава, която умишлено прескача преките ръководители в определена цел, да се превърне в източник на неформално влияние от страна на служителите към техните ръководители и да се използва като инструмент за прокарване на идеи. Вратата трябва да е винаги отворена, но в предварително планиран обем от време, както и да не се изкриви този канал на двустранна комуникация в такъв за нездравословно влияние.

………

15. Всички ли HR-и ползват коучинг и тренинг методи? Двете неща по какво се различават?
Би трябвало. Коучинг не могат да си позволят всички компании, макар че би могло да се направи вътрешно-фирмена система в компанията, така че по-опитните да насърчават по-неопитните в присъединяването им на повече опит. Традиционните тренинг модели вече не работят толкова, затова се търсят по-гъвкави методи, съобразени с личния опит и преживявания, така че да поиска онзи, който се обучава да вземе знание и да приложи в опит. С това накратко се различават.

………

16. Ако да, какви са минимум изискуемите за етапа на лечение на заболяла фирма?
Поставяне на правилната диагноза е най-важният. А дали ще се премине към следващ
етапи на лечение, рехабилитация и поддържане на физическо здраве и по какъв начин, зависи изцяло от правилно поставената диагноза, както и от волята на мениджмънта.

………

17. Първи примери за излекуване? Как ги констатирате?

Въздуха в офиса трепти в различни честоти.  Даже в начина, по който се поздравяват сутрин хората, как чакат заедно асансьора, за какво си говорят, дали са склонни открито и с уважение да говорят за проблеми. Но това последното вече изисква различна степен на зрялост, която не всички притежават. Основния ми инструмент е сензориката ми и обратната връзка, която насърчавам. Това да имаш правилната информация, може да ти помогне да констатираш в коя посока си, както и докъде си стигнал, като се ориентираш по знаците. Дори и при пълен мрак пак другите сетива те водят, за да определиш правилно къде се намираш, но трябва да имаш опита да разпознаеш. Ако не си виждал нещо, сетивата ти може и да не го разпознаят.HR-Management-Key-Skills

………

18. Междуфирменото общуване, то с какво помага? Как спира клюките и интригите? Слуховете?
Често то помага, но трябва да се спазват норми на етика, взаимност и конфиденциалност.
Виждала съм го като пример и за двете. Аз по-скоро бих насърчила използването на положителния и конструктивния подход в комуникацията на междуфирмено общуване като се спазват нормите, които споменах. И освен за създаване на по-голяма сила чрез обединение, това подпомага за това да има по-достоверна информация, както и да се избегнат големите изкривявания и респективно създаването на конфликтни ситуации.

………

19. Има ли си откровени психопати, които си плуват в бизнес среда, та даже се и катерят по йерархичните стъпала в корпоративния свят и шефовете им не си дават сметка, каква бомба за предприятието може да са техните систематични асоциални постъпки?
За съжаление има хора със сериозни диагнози, които плуват в бизнес средата и взимат сериозни бизнес решения. За щастие понякога това бива спасено от екипите, с които работят, но с голям разход на усилия и енергия. По-леко е, когато човек е на по-ниска позиция, но и там си има своите рискове. Аз съм клиничен психолог и лесно разпознавам отклоненията, както и съзнавам рисковете от асоциално поведение, особено, когато е демонстрирано от лидерите.

………

20. Ако някой видиш, че си е „трилър“, как етично да му подскажеш, че е за друг кабинет? Питам това, защото депресиите и прегарянията на работното място са меко казано ежедневие и това, че българинът е свенлив, не значи, че не е страшно и последствията не се заплащат.

В подобни случаи си има разговори с преките ръководители, в някои от случаите директно с човека. По-сложно е, когато този човек е на позиция, която е над теб. 
И прегарянията наистина са сериозна тема, защото съм свидетел как брилянтни професионалисти така прегарят в работата си, че все по-често правят резки завои в професионалната си кариера. Така че това е вече симптом, но който трябва да обърнем по-сериозно внимание.

………

21. Ако го даваме на шефът за „заколение“ всеки път и виждаме пък, че той е недалновиден и краен, то как да постъпим? Как пазим ръководството от казуси от типа сексуално насилие, расизъм, дискриминация? А цялата фирма?

Често си заслужават усилията да „спасиш” професионалист, който има необходимост от малко „въздух”, за да може да възстанови силите си и да бъде по-ефективен. Разбира се в предварително определен период и премерен риск, защото това понякога може да коства създаване на по-големи проблеми за компанията. А какво означава да ги пазим?! Да не се забъркват в такива и да си носят отговорността. 
Шегувам се. Трябва да си има ясна политика на компанията по повод на подобни казуси и те да са ясно заявени, така че да са разбираеми за служителите и възприети с достатъчен респект. Макар че сигурно всеки един от нас е ставал свидетел на поне един такъв случай.
Въпреки че най-вече си заслужава да се инвестира в превенцията на подобни случаи.

………

22. Има ли потребителска култура за потребление на твоите услуги в съвременните юпита, десета с куфарчета, новобогаташи, нормални и заслужили статуса си хора, разлика м/у училите за мениджъри в чужбина и у нас?

Дай малко примери моля те?

Имам всякакви клиенти, които смятат, че имат потребност от това да ползват ЧР услуги. Не винаги това е избистрена концепция и основната задача е да им помогна да си я избистрят, но и не да създам нужда от това. Нуждата трябва да си я има като напр.възникнал бизнес казус и пътищата, по които стигат да мен често е през препоръка от друг клиент или колега.
Може би най-важните фактори, които взимам под внимание, когато работя по сложни и рискови проекти са съвпадение за ценностното разбиране, а най-важните за като цяло за работата ми принципи са взаимоуважение, доверие, директна комуникация.HR_Support.217153659_std

………

23. Като не знаят какво искат как ги подготвяш, за да ти помогнат да има ергономия на взаимодействията помежду Ви?
Първо търсим нуждата, за да дефинираме ясно целта. Те са отправна точка. След това се търси подходящ начин за достигане на целта, както и какви ресурси да бъдат използвани, както и дали имаме общо разбиране по тези въпроси.

………

24. Изморих те, малко лицемерно от моя страна, щото това ме разката тази година и половина мене – липсата на HR познания.
ЧР не е лесна дейност, но пък трябва да се прави със сърце, но изисква и много професионални познания и опит, защото често грешките костват скъпо и не говорим само за пари.

Да акцентираме в това, къде и как помагаш, къде и как обучаваш, фирмени обучения?
От тази година освен затворените форми на обучения ще обявяваме и доста отворени такива, в които биха могли да се включат всички, които намират допирни точки с нуждите си за професионално обучение.
………

25. Благодаря ти! Респект на дейността ти и търпението ти!
Взаимно е и наистина мисля, че взаимното уважение и разбиране за труда на всеки един от нас може да създаде добавената стойност!

………

Key Success Indicators (KSI)

Сериозно за ИТ сектора със Светлин Наков

Svetlin-NakovЗдравей!

Здравей!
……………
Кога те осени за първи път идеята, че нещата в БГ с образованието по редица специалности не са ОК? При това говорим за специалности, за които има просперитет за човека, който ги е завършил и в България и в чужбина.

В първи курс попаднах в тогавашното най-елитното за България място за учене на програмиране и софтуерни технологии – ФМИ на Софийски университет. Там се оказа, че ни преподават предимно застаряващи преподаватели с тебешир на дъска, тъпчат на с математики и никакво програмиране. От тогава осъзнах, че нещо не е наред. В същото време софтуерните фирми всеки ден ми звънят и реват, че нямат програмисти и искат да препоръчам някого. Обучение по програмиране == самообучение по програмиране. Това беше 1999 г. Още тогава ми хрумна идеята, че трябва нещо да направя и се включих като асистент, а по-късно и като основен преподавател във ФМИ на СУ и водих практически курсове, след които стотици студенти започнаха работа.
……………
В Телерик ти явно си бил двигател за набавяне на качествените хора и тяхната преквалификация? Имаше ли хед хънтване, признай? Имаме ли добри HR агенции м/у другото, които риъл тайм да помагат на бизнеса?

Аз попаднах в Телерик, защото те ми бяха клиент на първата фирма за обучение на програмисти (Национална академия по разработка на софтуер). Работихме близко, обучавахме програмисти за Телерик и в един момент получих предложение да дойда заедно с част от екипа и да направим софтуерна академия вътрешно за Телерик. Така стартира проекта „Телерик академия“. Реално направихме нещо като „exit“ според терминологията на стартъп общността. Прехвърлихме ключови хора, компетенции и know-how за създаване на на-сериозния за времето си образователен център за софтуерни инженери в България. Нямаше хед хънтване – сделката стана с личен контакт, без посредници. Просто бяхме работили с основателите на Телерик и се познавахме от преди.
……………
Какво им пречи на професорите да се „изтупат от праха“ на старите знания и да бъдат иновативни и съвременни в подходите си към програмата, предметите, отношението към студентите? Примeрно за ТУ и информационните технологии в СУ?
На държавните университети (даже и на частните) им пречи системата. Държавните изисквания не позволяват иновации. НапSvetlin-Nakov2ример: забранено е човек от практиката да преподава в университет, без да има доцентска титла. Има заобиколни начини, но принципно е незаконно. Най-голямата грешка на университетската система е, че няма разделение между наука и образование. Измерват знанията и уменията на преподавателите по научни постижения, а не по качеството на образованието, което дават на студентите и липсва връзка с индустрията. В Германия този проблем е отдавна решен: има научни университети и институти и приложни университети и колежи. В приложните университети работят практици от фирмите в доказан практически опит и подготвят студентите за реалните изисквания на индустрията, не суха теория. В България е забранено практик от индустрията да преподава, а освен това има държавни изисквания какво да се учи, с което се набиват излишни теоретични предмети. Правилата се определят от наличните преподаватели, които никога няма да гласуват за промяна, защото трябва част от тях да си тръгнат. Затова всички добри инициативи в посока практическо образование като СофтУни не се вписват в установената от държавата екосистема на висшето образование.
……………
На запад именно в университетите се правят последните ваксини срещу коварни болести, правят се рационализации в производства, информационните технологии подкрепят инициативи в роботиката, космонавтиката. Тук се пренаписват дипломи и се краде съдържание за писане на учебници с цел взимане на някой лев отгоре:) До кога? Имаш ли съмишленици, няма как сам?
Много е просто. На запад финансирането на университетите идва до голяма степен от индустрията, която търси конкретни резултати на бизнес принцип. Държавата покрива само малка част от разходите. Примерно брат ми докато учеше PhD в Бъркли (Калифорния), от Yahoo плащаха част от неговата стипендия, за да работи по техни проекти. Всеки преподавател в цивилизованите страни получава много малко пари от държавата и трябва да си намира проекти от частния бизнес, с които да си изработи заплатата. Не е ли естествено тогава да има силна и работеща връзка между висше образование и индустрия. В България по закон е забранено преподавател да прави съвместни проекти с фирми и свои студенти – счита се за конфликт на интереси. В цивилизованите страни пък е забранено обратното.
……………
Кристалин с Походът на вдъхновителите“ мотивира, отглежда средношколците, ти поемаш щафетата, има и такова споразумение за националното богатство – децата, учениците, студентите визирам?
Всички „будители“, към които причислявам освен себе си и хора като Кристалин (Аз мога тук и сега), Дарин (Уча.се), колегите от Телерик академията (Училищна академия, Алго академия, Детска академия по програмиране), колегите от Заедно в час и много други се борят за по-добро образование и събуждане на младите хора, особено в ученическа възраст: да повярват в себе си, да се занимават с нещо сериозно, да мислят от малки за професионална реализация в живота и за своето развитие. Всичките тези инициативи правят малки промени отдолу нагоре, за да подскажат посоката за политици и държавници, които решават как ще се развива образованието от горе надолу.
……………
Кои учебни заведения сега, чувстваш като конкуренция? НБУ? Скоро обявеното начинание на HP с колежа по комуникации ли беше, тия дни го обявиха?
Съвместните инициативи между технологични фирми с университетите са по често маркетинг и усвояване на едни пари, отколкото постигат реален значим резултат. Не ги считам за конкуренция.
 
Може да се каже, че конкуренция или по-точно колеги са ни софтуерните академии като Телерик академията, Хак България и ИТ таланти. Аз разглеждам колегите като нещо хубаво за индустрията – те я развиват. Ние в Софтуерния университет се стараем да даваме качествено образование на хиляди млади хора + професия и работа. Нашият модел е масов и работим с хиляди студенти всеки прием. Има достатъчно работни места за всички. Държавните и частните университети за момента предлагат съвсем различен продукт, който не може да ни е конкуренция. Останалите академии работят в малък мащаб или пък специфично за конкретна фирма и също не са директен конкурент. Индустрията расте и има място за всички на пазара.
……………
Бизнесът готов ли е за стипендии, как са нещата при теб, помагат ли ти големите фирми, онези, които после искат да има добра банка с кадри, за да се захранват за да просперират?
Бизнесът трудно се съгласява да рискува и планира дългосрочно със стипендии. Работим с над 50 софтуерни фирми. Всички те искат едно и също: да им пращаме качествени хора, много сериозно подготвени. които директно да започнат работа. Търсенето е много по-голямо от наличните качествени хора. И от там идва конфликтът и надцакването: за заплати, за условия и т.н.
 
svetlin-nakov2От друга страна повечето хора не са на топ ниво и не отговарят на високите изисквания на фирмите. Не са склонни да учат дълго време за да вдигнат нивото, а искат да започнат работа без да имат изискваните от фирмите умения. В крайна сметка до стипендии рядко се стига.
 
За съжаление ние няма да успеем да решим проблема с недостига на кадри, защото няма кого да обучим. Трябва да внасяме хора. В България хората с желание да станат ИТ специалисти и с инженерно логическо мислене са много по-малко от работните позиции. Каквото и образование да им предложим, пак ще има недостиг.
 
Фирмите помагат на СофтУни като стават партньори, от което извличат възможност да наемат качествени кадри, както и брандинг.
……………
Учите и кадрите си как да продават труда си, на маркетинг и реклама, на меки умения за личностно развитие? Как гледате на тези неща в СофтУни?
Частично обхващаме темите за soft skills. Имаме задължителен курс по личностни и екипни умения. Учим студентите на работа в екип, на лична ефективност, на конкретни подходи инструменти за това. Задължително ги подготвяме как да пишат CV, cover letter, как да кандидатстват за работа и как да се държат на интервю.
……………
Има ли дисциплини като защита на патенти, авторско право?
ИТ право не изучаваме в задължителната програма. Имаме семинари в тази област, но те са по избор.
……………
Властта помага ли достатъчно, виждаме, че президента взе някакво отношения, сякаш помогна за новата сграда. Как, колко и в каква форма беше помощта?
Не сме получавали конкретна помощ от никого за новата сграда. При старта на СофтУни получихме помощ от една софтуерна фирма (Балистик Сел), която ни настани при изключително изгодни условия в тяхната сграда в кв. Хаджи Димитър, но ние се преместихме от там след 9 месеца, тъй като местоположението не е удобно за студентите.
 
Сега проучваме възможността за преместване в подкрепения от Президента проект „София Тех Парк“, но е рано да се каже въобще дали условията там ще са подходящи за нас и нашите студенти – както като местоположение, така и като месечни разходи.
……………
Може ли повече? Кой лобира за теб там или все сам се справяш? Ако да, нямам идея, колко е уморително, макар и отлично каузално оправдано според мен?
Ние сме стартъп организация. Подхождаме практично. Не лобираме, не гоним политика, не участваме в европроекти и подобни схеми. Просто на бизнес принцип си смятаме приходи, разходи, планираме, експериментираме, подобряваме се във времето и се справяме сами. Ако някой помогне, няма да му откажем, но с държавата е почти невъзможно да се работи и аз се старая да нямам нищо общо.
……………
Скоро другар, в неформална среда, фейсбук сякаш беше каза, „еее, добре, че сме в ИТ сферата, че мутрите не абарисват и не могат да ни скапят нещата“. Какво би казал по тази тема, как чувстваш ти нещата под ъгъла на неговото виждане?
Със сигурност ИТ индустрията е почти извън обсега на мафиотите и мутрите. Има и такива фирми, но те си работят за държавните търгове и си живеят в тяхна изолирана екосистема. Силните фирми в ИТ бранша работят сериозно на бизнес принцип, честно, предимно за чужбина и там бизнесът е наистина бизнес, а не далавери. За съжаление извън ИТ държавата си остава мафиотска.
……………
Как се намират качествени преподаватели? Какви са твоите основни критерии?
Аз лично си отглеждам преподавателите. Избирам си от най-силните студенти тези, които имат дар слово и им се преподавам. Правим обучения, подбираме, пробваме ги и накрая някои остават трайно в нашия екип.
……………
А как се задържат, даже ме е страх да те запитам? Винаги има човек едно наум за по-добра реализация в чужбина?
Във всяка една софтуерна фирма трябва да се стремиш да задържаш кадрите чрез адекватни условия, според пазара. В ИТ индустрията сме под постоянен натиск за по-високи заплати и се случва да загубим кадри.Това винаги боли, но такъв е животът. Имаме, обаче предимството, че можем да си произвеждаме нови кадри сами, не да се вайкаме и да се оплакваме.
……………

В този ред на мисли мислиш ли, че скоро ще дойде време поне програмистите да спрат да се колебаят, да се изравни заплащането, което биха взимали навън, с това у дома?
На вън заплащането е по-високо, но разходите също са по-високи. Като теглиш чертата мога твърдо да кажа, че средно статистически програмист в България живее по-добре от средно статистически програмист в Германия. Не мисля, че има масово изтичане на мозъци. Не мисля, че трябва да се изравнява заплащането, защото в България разходите за живота са по-ниски.
……………
СофтУни ще е катализатор на тези процеси в положителната посока, нали?
СофтУни прави драстична промяна в образованието за софтуерни инженери. То никога повече няма да е такова, каквото беше преди години. Ние реформирахме цял сектор и другите ни следват. Ние показваме пътя и връщане назад няма.
……………
Какво друго каузално и може би Възрожденско има в твоя път? Възрожденско защото България в СИВ е имала първо перо като направления електроника и информационни технологии. България беше с почти най-доброто промишлено разузнаване в света, в комбинатите ДЗУ Стара Загора и в Ботевград / Правец се купуваше ембаргово оборудване и се правеха доста иновативни неща.
Иновациите се завръщат, само че се правят вече не като държавна политика и с подкрепа на държавата, а от частни предприемачи – като Телерик, Хаос Груп Уолтопия, Сирма – има десетки български фирми, лидери на световните пазари.
……………
Значи според теб не е токова „лош материала“ и ще има освен полупроводници от утре и „цели проводници“ на правилната национална доктрина за качествено образование.?
Ще има хай тек паркове и все повече хора ще остават в страната?Софтуерният университет и аз лично съм си поставил задачата да превърнем България в Силициева долина на Европа. Имаме напредък и вярвам, че от година на година ще се движим в тази посока. Ще има развитие,ние вече правим промяна. Има и други сериозни двигатели и инициативи, които помагат на България да се развива в ИТ сектора. Аз вярвам, че той един ден ще стане водещ, приоритетен и много значим за икономиката.

……………
Или аз съм мечтател утопист и зададох сума нелепи въпроси? Знам, пътя ще е дълъг, знам какво те чака, или поне предполагам.Как разтоварваш, барове, спорт, книги, филми …?

Обичам да пътувам – из България, в чужбина. Ходя по морета, по ски, по планини. Напоследък с децата е по-трудно, не не съм се спрял. Разтоварвам с партите, с приятели, с пътувания. Обичам да експериментирам, хода по курсове за личностно развитие – най-различни.
……………
Приятели в това забързано твое ежедневие, промушват ли се, остава ли достойно време за тях?
Остава време и за по бира с приятели, но рядко. Балансът работа / забавления / семейство е много труден. Все нещо страда: или работата, или семейството, или почивката, или приятелите.
……………
Семейният план как е?
С две дечица съм и е голяма лудница. Животът вече не е като преди, страшно голяма отговорност е. Перманентно недоспиване, постоянни трудности, постоянна борба. Надявам се един ден да пораснат и да стане по-лесно.
……………
Да крием ли до дадена възраст PC-тата от децата :), как да постъпваме, какъв е твоя съвет?

Не мисля, че трябва да подхождаме с „тоягата“. По-добре да ги мотивираме да ползват компютрите и таблетите разумно, отколкото да ги крием и забраняваме. Бих се радвал детето ми да играе образователни игри, да чете в Уикипедия, да учи с таблета и да се развива. Естествено, докато е малко ще се старая да балансирам между игра с децата, сред природата и игра на компютъра.
……………

Svetlin Nakov
www.nakov.com

С Алекс в едно обширно интервю

_DSC0904Как е да си сватбен агент, организатор на събитие като БГСАЙТ, което жени дигиталния свят за амбициите, модерното, за упованието, а някои пък за наградата и така ….? Неудобният въпрос, да мине като инжекция от недоспала сестра в сМешно отделение, има частични обвинения за нагласяване на наградените, за непрозрачно гласуване на оценителите? Твоята версия като модератор на този най-стар форум на бранша, стар казвам, за да намекна за доверие, тоталност.
БГ сайт е събитие, което не бива да се подценява. БГ сайт е конкурс, който не трябва да се пропуска.
БГ сайт дава тон за песен в много направления на онлайн обществото. БГ сайт е фундамент и измерител на постигнатото и възможното.
Винаги съм се занимавала с кризисни проекти – сватбата също е криза :-), макар че имам само една такава през живота си 🙂 В две поредни години съм част от организацията на гласуването на журито и мога да кажа, че в България винаги има размисли на глас за прозрачността. В дъното на тези коментари виждам синдрома на Андрешко. Както и на шопската поговорка „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле.“ Браншът е малък, всички се познават, а работа има – за целия китайски и индийски народ взети заедно. Обективно прозрачността е субективно понятие. 0000240694-article2Същевременно всички ние сме хора, които имаме пристрастия и субективна гледна точка. Всички ние залитаме по една или друга модна тенденция, малко или повече. Когато един проект е в рамките на определен тренд често е оценен по-високо. Затова събирането на много субекти може да постигне обективност. Тя е достижима и от малко членове на журито, но нови и неупотребявани 🙂
……….
Виждаме се често по събития, последно на Eventex, ти се една от малкото дами от бранша профучала и през класическия маркетинг и PR и през дигиталния. За какво ти е да присъстваш навсякъде? Всеядна ли си за знания?
Преди 3 години имах нужда от съдействие по отношение на работата и се обърнах към кариерни консултанти, много големи, международни. Правиха ми различни профили. От които почти нищо не запомних:-), освен най-важното за мен – и на 70 години да стана, все ще искам да знам нещо ново и няма да преставам да уча. Затова харесвам да посещавам различни мероприятия. Обичам да ходя на събития, защото там виждам събрани по поръчка като мен различни хора. Не твърдя, че съм професионален нетуъркър, но ми допада.
……….
А за четене, има ли хъс, време? Само по работа или и художествена? Айде
излових те, .. ?:) Обичам да чета. В последно време чета основно по работа. Опитвам се да намирам време и за художествена, но ми е трудно. Последно прочетох изданието на Емил Конрад, влогърът. Сега чета специалното издание на ДСК за клиентите на частното банкиране, което е История на България под редакцията на National Geographic.
……….
 Кое събитие в БГ, освен твоето, намираш за ценно и добре построено? Всяко едно събитие е ценно само по себе си, най-малкото заради усилията и времето, които са били вложени в подготовката и провеждането му. Кампаниите на Аз мога – тук и сега, Travel Academy, Social Me Workshop, WEBIT, IAB Forum, Eventex, PR Forum, Игрите на успеха са интересуващите ме и и мога да кажа, че ми харесват._DSC0899
……….
А за образованието в БГ как смяташ, има ли ниво (за маркетинг и PR)? Ако да, къде? Не мога да кажа в кое учебно заведение нивото, което дават преподавателите и знанията, които изискват, са адекватни и на високо ниво. По простата причина, че много отдавна съм излязла от тази система. Познавам редица професионалисти, които преподават в университетите и в колежите. Които са много добри специалисти. Но за мен винаги самоподготовката е била по-важна. Ако ти лично си достигнал до извода, че трябва да се самоусъвършенстваш, няма значение нивото на обкръжаващите.
……….
 Какво мислиш за определението „белите цигани“ (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2460442 [2]), просто продължавам темата за образоването, макар и тука да избиват вече тоталните изкривявания поради липсата му в макрорамка? „Белите цигани“ са моята болка. Не само, защото бившият ми главен редактор Валери Найденов го е писал и аз съм съгласна с него, но и защото цялата държава се превръща в гето. И в това гето ми се налага да живея и аз. И децата ми. Да се опитвам да създам своята епруветка, както казваше мой бивш колега, където да намеря оптималните си условия за живот. За да се чувствам добре. А това в затруднена, лишена от образование, ценности и смисъл среда е трудно. И понякога обречено.
……….
Обичаш ли от другата страна, на лекторите и преподавателите? Спек ли е там? И там е задължение според мен? Обичам другата страна. Въпреки че е задължаващо да поддържаш високо ниво. Но пък е забавно.
……….
 Меки умения, колко са важни? А балансират ли и душевно специалистите? Дават ли мир, освен
кариерно развитие? Като цяло меките умения са дефицитни от много години, не напразно има израз „желязна ръка в кадифена ръкавица“. Винаги са били ценени 🙂 и са балансиращ фактор за стресовите ситуации. Да знаеш кога да замълчиш и да изчакаш е привилегия на добрите пълководци.
……….
images Рада Госпожина или Стив Джобс. Иновации или даскалуване с призвание. Мега добра презентация на луд гений или кроткото и систематично възрожденско образоване на българската челяд? Каузалността на
въпроса ме вълнува. В България трябват и двете. Иновацията е видоизменяне на вече съществуваща идея. Ако я няма идеята/продукта/услугата, то няма какво да видоизмениш. Един мой учител казваше, че за да направиш добра снимка, трябва да научиш теорията и след това да я забравиш. Така е и с всичко.
……….
Управление на онлайн репутация е електронен PR + …….?  Ако ти теснее дефиницията подадена
така или не ти допада, дай своето верую? За да управляваш онлайн репутацията трябва да можеш да я управляваш и офлайн. Тоест трябва да си наясно със слабите и силните страни, да знаеш от къде може да дойде заплахата и да предвиждаш възможностите. Репутацията онлайн борави с метрики, които обаче трябва да се използват с усет. Към публиката. Така че електронен PR и числа:-)
……….
 Ще вдигаш ли мощно собствен бранд? За услуги в диги сферата? Не, че не заемаш престижни позиции на многото места, където твориш, просто така правят сякаш всички? Замислям се все повече 🙂
……….
Личен ПР и собствена фирма, блазни ли те този модел, аз мисля, че всеки ПР има болест за себедоказване? То, не че това е великолепната формула. Не се себедоказвам, но не обичам да ме подценяват. За собствена фирма трябва да ти стиска.
……….
 Други творчески планове и лични проекти? Инвестиции в образование, квалификация и преквалификация? Мисля си все още, пък да видим мисленето до къде ще доведе. Обикновено мисленето води до грешки 🙂
……….
 Време за семейството, количествен и качествен аспект, ако желаеш? Малко, надявам се, качествено.
……….
Време за теб, спорт и музика, филми и забавления? Няма.
……….
 Ще се видим ли скоро пак в този формат на общуване? Щото още имам да те черпя
едно кафе аз:)? С огромно удоволствие, не само заради това, че имаш да черпиш.
……….
 Благодаря ти!
Аз благодаря 🙂
……….
https://plus.google.com/108950089872162100073
……….
https://www.linkedin.com/in/alexandrinaalexandrovapetrova

……….

Христо от Lifehack.bg

imagesХристо, башколсун на рождения ден те хванах. Как си плодовитий друже, толкова думи сме изписали, дай да има и наши, дотук две:)?

Благодаря ти за поканата! Как да съм, работя усилено върху 2 мои нови проекта, които все се колебаех да започна, но реших, че трябва да опитам.
…………………………….

Lifehack.bg– асоциира се със соушъл хакинг, с хакване на живота, в смисъл на опознаването му ли, дай пълната яснота за избора на име на сайта?

Честно казано няма нищо интересно зад името на сайта. Преди няколко години все влизах в англоезичния Lifehacker, защото винаги имаше интересни неща – я готина програмка, я нещо мотивиращо за живота и т.н. А в българското интернет пространство всичко беше посредствено, дори копираното. Така реших да направя бг вариант, в който също като мен хората да намират всеки път по нещо полезно. Има толкова много чужди модели, които липсват в България и не знам защо повечето хора се пънат да измислят топлата вода.
……………………………..

Оги Младенов казва интервю при теб или статия беше,че след БГ МАМА си, мина доста време, дали имаш вече самочувствието да си номер едно?

В моята ниша да, имам самочувствието, че lifehack.bg е №1, защото я познавам добре и виждам как се правят нещата. Разбира се, че всички взаимстваме от англоезичния свят, но някои просто не им се прави нищо повече от копиране. Имам една статия в черновите от доста време точно по този въпрос и трябва скоро да я направя, но на кратко ще кажа, че да копираш дословно е най-глупавото нещо, което можеш да направиш. По-добрият вариант е да откраднеш идеята, процеса, структурата и на тази база да изградиш нещо свое. В този ред на мисли в Lifehack.bg има доста статии, които съм видял на друго място, но ако отворите оригинала и тази в лайфа, ще видите, че двете са доста различни – и като визия и като съдържание. Крадете идеи и оставяйте вашият личен отпечатък върху тях – не копирайте дословно – има огромна разлика!
……………………………..

Кефи ли те разнообразието на изказа у всеки, величието на природата, как всеки се прокламира, налага, рекламира, изявява по различен начин, без да става безумна какафония:)? Това ценно ли е като биологичното разнообразие?
……………………………..

Ще се направя, че разбрах този сложен въпрос и ще отговоря нещо, колкото да не изглеждам глупав. Кефи ме разнообразието на природата, но не ме кефи цялата тази какафония, тъй като колкото е по-голяма, толкова повече усилия се изискват да изпъкнеш над нея.
……………………………..

Hristo-Stoyanov-2Даваш сцена на много млади и стари да се изявят, да се чуят и да ги чуят. Това мисия ли ти е? Обичаш ли хората, вярваш ли в тях?

Идеята на lifehack.bg всъщност е да вдъхновява хората да си помогнат сами. Малко са нещата по-силни от вътрешната само-мотивация. Що се отнася до даването на сцена, да не се заблуждаваме. Давам или по-скоро давах сцена на различни автори, за да облекча работата си по сайта, а не толкова, за да се изявява някой. Разочарован ли си 😉 В крайна сметка сайта е комерсиален проект и, за да продължава да вдъхновява има нужда и от други неща. Оказа се обаче, че много, наистина много малко хора са готови да отделят времето и вниманието, за да направят нещата, както смятам аз, че трябва да се правят. Резултатът беше доста статии на мейла ми, които честно казано не струват и единствената им цел беше да се възползват от популярността на lifehack.bg – или да вземат линк или да се рекламират. Тези, от тях, които си заслужаваха ги публикувах и накрая реших, че е чиста загуба на време да продължавам да се занимавам с нещо, което няма никаква полза за сайта. С една дума, гост авторството в лайфа приключи, за сега 🙂
……………………………..

Кажи за работата ти?

Да, освен с въпросния проект, работя и като експерт социални мрежи в една немска компания, поддържам блога и Фейсбук страницата им и някои други маркетингови дейности.
……………………………..

С този силен набор от думи и сполучливото им „джуркане“/разбирайте корифей в писането/, винаги ли те слушат с интерес хората, душата на компанията ли си?

По-скоро не. Аз съм интровертен човек и особено с по-непознати хора предпочитам да слушам и да си правя изводи. След това разбира се се отпускам и в компания със стари приятели говоря доста. Но честно казано не обичам да говоря много – и без това повечето хора не ги интересува какво казва човека отсреща.
……………………………..

Добър презентатор ли си? Сценично те питам!

Честно казано не знам! Никога не съм излизал на сцена и май нямам намерение да го правя. Притеснявам се просто. До колкото се познавам ако някой ден преодолея този страх ще бъда доста добър презентатор – както отговорих и на предния ти въпрос, сред стари приятели доста говоря, така е и тук.
……………………………..

Рада Госпожина или Стив Джобс? Има нещо възрожденско в теб, правиш много фрий за хората? Защо?

На повечето хора, на които зададеш този въпрос веднага ще ти отговорят, че нито едното, нито другото. Някои хора не искат да ги оприличават с други, искат да ги оприличават с тях самите. Аз съм Христо Стоянов, не мога да съм Джобс, нито Госпожина. Що се отнася до раздаването на безплатното, време е да спрем да бъдем лицемери и да признаем, че това е модел за правене на бизнес в интернет, а не благородна кауза. Даваш, не само, за да ти се даде, а за да изградиш репутация, чрез която да ти се даде още повече. А това още повече минава първо през раздаването. Казват, че и при законите на вселената е така, вероятно е вярно – дай, за да получиш. Повечето хора с подобни сайтове „благородно“ раздават безплатно информация, но в крайна сметка доста от тях ми пишат, за да ме питат „Как монетизираш сайта си…“ 😉
……………………………..

За сайтът, сигурно ти е писнало да те питат статистически неща, но кажи ми по параметъра образование и доходи, какви са според Гемиус твоите читатели?

Не ги ползвам тази статистика, нямам излишни средства за подобни абонаменти. Имам лични наблюдения върху аудиторията на lifehack.bg и те са, че над 70% от хората са изключително интелигентни, с ниски, средни и високи доходи. Качествения читател на лайфхак дори понякога прави нещата доста трудни, тъй като статиите ги четат много начетени хора, които предпочитат сайтове на английски и имат високи критерии. Има разбира се и пълни олигофрени, които случайно попадат при нас.
……………………………..

images2Страх ли те от невежеството? Убива ли то наистина?

Скоро си мислих по този въпрос. Според мен това от една страна е едно от най-опасните неща за човека. Представи си човек, който не знае, че по жиците текат хиляди волтове ток и се хване – гърми. От друга страна смятам, че може да бъде и нещо наистина животоспасяващо и двигател за успеха. Казват, че хората, които знаят по-малко се замислят и по-малко и действат повече. Колкото си по начетен, толкова повече въпроси и съмнения ти извикват в главата и те стопират. Общо взето въпрос на стечение на обстоятелствата.
……………………………..

Само 5% от компаниите в света не предвиждат кънтент маркетинга в стратегиите си. Какво значи тази статистика за теб?

Едно нещо не разбирам при този маркетинг – всички пишем за него, а като се разходя сред доста от бг сайтовете и все едно никой никога не е чувал за него. Смятам, че повече се пише и по-малко се спазват добрите практики. Що се отнася до корпоративното ниво, този маркетинг става все по-важен именно заради какафонията, за която говорихме в началото. За да изпъкне една компания и най-вече, за да и се довери клиента, тя трябва да се наложи не просто като експерт, а като грижовен експерт. Чудесно средство за това е съдържанието. Неслучайно консервативни компании вече се принуждават да го внедряват в маркетинг стратегията си. В момента правя и една книжка, в която давам пример Zappos, където изпълнителният им директор Тони Шай казва за фирмата си, че „Ние сме компания за обслужване на клиенти, която се случи да продава обувки.“ – сещаш се на къде бия… За да се стигне до отварянето на опаковката на твоята стока, първо трябва да си създал идентичност на експерт, на който когато давам парите си няма да ме заболи чак толкова. А съдържанието е един от най-добрите инструменти за това! Жалко, че много от малките и средни фирми не осъзнават силата на една подобна рекламна статия, в която за малко пари и време, могат да създадат страхотно впечатление за себе си!
……………………………..

Меките умения колко са важни за бизнеса? А за личността?

„Аз като един виден бизнесмен и милионер“ смятам, че меките умения са важни, но не чак толкова. По-важното е да знаеш да казваш НЕ и да режеш онези, които ти губят времето.
……………………………..

Пътят интелект, интелигентност, емоционална грамотност, социална интелигентност, екологична интелигентност и отговорност, духовна интелигентност и домогвания – това еволюцията на човека ли е?

Еволюция, но в каква посока….ще видим!
……………………………..

Любими автори, повлияли живота ти?

Банално, но Дейл Карнеги ми е любим. Имам чувството, че почти всички автори на книги за личностно развитие са преписвали от него, от Наполеон Хил и от още 2-3 стари автори. Освен това адски много харесвам книгите на Робърт Грийн с тяхната откровеност и реалност, където лъжата, измамата, манипулацията, военната стратегия, дори убийството са част от успеха. Малко хора говорят за това, докато останалите си мислят, че за да са успешни просто трябва да мислят позитивно – по-голяма глупост от това няма. От известно време съм „влюбен“ и в Сенека – прочел съм едва около 50 страници от него, а толкова много мъдрост на толкова малко страници не бях срещал!
……………………………..

Лидер на мнения в социалните мрежи или журналист 3.0 или е едно и също? Това е голяма власт, трябва да имаш ценности, за да не манипулираш, да не подведеш / изкривиш. На какъв хал е като цяло журналистическата професия в БГ?

Че какъв лидер на мнение си ако не „манипулираш“ онези, които те слушат? Това е истинска власт и ако не я използваш да насочваш хората в една или друга посока, за какво ти е да си лидер, на каквото и да е? Въпросът тук е с каква цел ще оформяш мнениеята на хората…Някои го правят за добро, други само за трафика… Що се отнася до журналистическата професия – честно ти казвам – идея си нямам! Само знам, че на пръв поглед не изглежда добре.
……………………………..

А неформалната професия блогър и гореспоменатата лидер на мнение в социалните канали – тук изкушенията според теб до какво водят? Всички ли се продават за политика или има мнооого свестни люде с независимо, остро перо?

Докато има полза от мен отсрещния – ще съм свестен, когато ползата приключи или мненията ни се разграничат – ще стана продажник. Понякога това е вярно, друг път са само приказки. Има свестни хора разбира се, но всеки се продава, което не означава автоматично, че не си свестен.
……………………………..

hristoКак почиваш, разтоварваш?

Забравил съм да почивам! И това е най-големият ми проблем в момента. Дано цената да си струва!
……………………………..

Скоро стана и татко, как е тръпката?

Едва ли ще изненадам някого ако кажа, че това е най-щастливия момент в живота ми. Съпругата ми ме дари със страхотна дъщеря, която нямам търпение да науча да пише….
……………………………..

Ти кажи нещо за епилог …

Да си професионален крадец изисква много време, много работа и тренировки. Да си професионален убиец, манипулатор, презентатор, бизнесмен и милионер също. Да изградиш репутация и сайт, който да е твоя запазена марка отново изисква неимоверни усилия, жертви, време и т.н. Мисълта ми е, че ако сте решили да правите нещо и ще го правите посредствено, по-добре лежете, мързелувайте, пийте по цял ден кафета – ефектът ще е същия, но поне лежането е доста по-приятно!

До скоро отново!

Благодаря ти за това интервю.
……………………………..

https://www.facebook.com/lifehackerbg1

https://www.linkedin.com/in/lifehackbg

Днес ми гостува Жаси

AAEAAQAAAAAAAALsAAAAJDU5MGU0YzFkLTRlMDQtNDBhZi04N2U4LTU1MGMxMjQ4Yjc2NAЗдравей, Жаси, можем да говорим на ти, нали? М3 колидж е своеобразен конгломерат в сферата на маркетинга и PR услугите в България, обучението е една от силните му страни, ти ли избра своето поприще точно в нишата на обучението, точно в тази фирма?

В случая то мен избра. Това, с което искам да се занимавам е да комуникирам бранд, който обичам. По стечение на обстоятелствата М3 College в момента е този бранд. Aз силно вярвам в него и съм му най-големият му фен.

Присъствам на всичките ни обучения. Завършила съм журналистика, така че маркетинг и PR са дисциплини, в които аз самата се обучавам, развивам се всеки ден. Нашите обучения са максимално разнообразни, интересни, целта ми е да предлагам нещо ново на аудиторията с всеки следващ месец. Аз самата имам за цел да си развивам личностните качества, така че обединявам моите търсения с развитието на бранда М3 College.
……..

Тежко ли се задвижва тази машина за образование, която има амбицията да попълва доста ниши / дупки / в българското образование. Защо има толкова много дупки в практическата насоченост в българското образование, как успяваш да поддържаш нещата на толкова високо ниво?

Не бих искала да коментирам нивото на българското образование, тъй като някои от преподавателите ни също са преподаватели в български университети и мисля, че те са на високо равнище. Защо нашите обучения са с по-практическа насоченост – това е фокус, още със създаването на колежа, да дадем добавена стойност, нещо, което е полезно за хора от бизнеса и за самия бизнес, да развиваме и да създаваме кадри.

Как създаваме програмата?

beharОсвен съгласуване с г-н Бехар, който е създател на M3 College, залагаме на силна обратна връзка. Правим анкета, в която питам курсистите през годините какви са техните интереси, какво би им било полезно, защото за мен личният контакт е от особено значение и въз основа на това какво те искат го изготвям. Освен това съм наясно какво се прави навън, имам си база за обученията, които се правят на Запад, наясно сме какви са дисциплините там. М3 College сме филиал на Манхатънския институт по мениджмънт, ние поддържаме комуникация с тях и сме наясно и с тяхната програма. Това са трите фактора, на базата на които изграждаме програмата със заложените дисциплини:

-какво се прави в европейските университети като дисциплини;

-какво се прави в Манахтънския колеж;

-какво искат моите клиенти;

Вече начинът , по който се събират курсистите е по-труден, много желаещи имаме, но не всеки може да си позволи едно подобно обучение, самата организация не е трудна и е въпрос на комуникация, както и на осъзнаване дали имат необходимост от подобно обучение, за да отделят ресурс.
……..

Следващият въпрос ми се иска елегантно да надгради предишния, защото и аз като ваш курсисит съм изкушен отново и отново да идвам при вас, което смятам , че затвърждава нивото на надграждане и едновременно с това, вие стимулирате самите курсисти, веднъж, които са се записали, да повторят, а това е точно надграждане. Как го постигате?

Според мен критериите са няколко.

Атмосферата в колежа е приятелска, с много снимки, в тясна връзка с нашите клиенти. Моята цел е те да се чувствате като у дома си. Идеята ми е да създадем една общност от хора, които се подкрепят, споделят си полезна информация. Мястото е хубаво и защото хората, които посещават нашите курсове са готини, добри професионалисти, с идея за личностно развитие. Нашият таргет са маркетолози, ПР специалисти, предприемачи. Получава се една шарена група на възраст от 25 до 50 години. Имали сме изключително различни професии от астролози до хора, които се занимават с каскади с коне.

Но всички те са много положително настроени, много зареждащи, дори мога да кажа, че с голяма част от тях съм в приятелски отношения.
……..

Твоите любими дисциплини в програмата на М3 колидж, може би ти задавам тривиален въпрос?

Не, не е тривиален, естествено, че си ги харесвам всички, при положение, че аз правя програмата, но има няколко преподаватели, които са ми присърце. Ще спомена четирима от тях justinбез да коментирам квалификацията на останалите преподаватели. За мен основното е подхода като всеки един от тях е с различен подход към своите курсисти. Започвам с Жюстин Томс. Тя е уникален преподавател и ме учи не просто на дисциплината, която преподава, възхищавам й се как иска да прави промяна в обществото.

Освен водещ специалист в онлайн маркетинга, както и избран от нашите студенти за най-любим преподавател в М3 колидж за 2012 г., тя се занимава и със собствен бизнес, със социални програми. Използвам я като ролеви модел, като човек, от когото мога да науча много.

rosenДруг наш преподавател, когото ще спомена е г-н Росен Бъчваров, който е комуникационен директор на НАП.

При нас той представя дисциплината по презентационни умения и връзки с медиите, изключително ерудиран и забавен човек, преподава по възможно най-атрактивния начин и винаги добавя нещо ново. Студентите в М3 колидж го определят като преподавател с най-високи резултати.rado

Радо Благоев е следващият, когото ще спомена, предприемач, стартирал е различни бизнеси, при нас преподава бизнес коучинг. Той влага много от личността си в дисциплината, с много неформален контакт към курсистите, изключителен практик.

Бисер Вълов е дигитален специалист, при нас преподава курс по фейсбук мениджмънт и управление на онлайн общности, много високо ниво на обучение, като преподавателя предоставя единствено и само информация, която би била от практическа полза.biser
……..

Как почиваш, как наваксваш с емоционалния заряд при това напрегнато ежедневие. Изкуство, необходимост, себеуважение или микс от всичко е намиране на баланса на работа и релакс?

О, ако мога да ти отговоря на този въпрос ще бъда много щастлива. Не съм намерила баланса, в продължение на търсене съм, стремя се психически да имам постоянството да следвам своите цели, дори извън професионалното поприще. Обичам да тренирам, но в момента нямам време, тъй като нашия бизнес е съботно-неделно или вечерен, това е времето удобно за нашите курсисти. Моят живот се върти около колежа в момента. Но когато имам възможност си почивам по 4-ри начина:

– ходя на фитнес;

– чета криминални романи;

– домашни партита и вечери – все пак съм на 23;

– сама вкъщи с африканското таралежче / емоционално се презареждам и слушам музика, не правя нищо, освен да си почивам и да танцувам, избягвам комуникацията с когото и да било/.
……..

4kvu8Последният ми въпрос е към намирането на баланс и хармония м/у меки и твърди умения. Дали с посещаване на вашите курсове за меки умения може човек да намери баланса и да пребори излишното напрежение от работния процес? Виждаш ли как вашите курсисти си отиват различни, балансирани с меките умения?

В М3 колеж търсим добър баланс, има добра практика, упражнява се нетуъркинга, повечето курсисти отговарят с положителна обратна връзка и търсят нови знания и ще продължат да ги търсят. Не знам дали ще бъде при мен така, след като напусна колежа. Страст ми е комуникацията и силно вярвам, че с добра комуникация ще се постигнат по-добри резултати и добра екипна работа, дори животът ни ще е по-хубав, т.е меките умения трябва да се упражняват.
……..

Любо Кольовски – интервю с майстора на перото

1419104350_10455765_865761276786039_3582049295281006721_nЗдравей, за мен е чест, такъв човек на перото да е при мен гост.

Здравей!
……………………………………..
Познаваме се от социалните мрежи, какво са те за теб, петата власт или / и властта на хората?

Хората са субект и обект на която и да е власт. И всяка власт е функция на хората. Властта е такава, каквато хората си я направят. Всяка една власт е система от хора и връзките между тях. А синтезът на всички власти образува държавата, обществото и целия релеф на видимата същност на системата.
……………………………………….

Таз свобода, каква е? Истинска .. ли е дай ми твоето верую за мрежите, блоговете, форумите?

Свободата е относителна. Тя се определя от законите и останалите правила в релефа, за който говорим. Свободата е необходимост, но не бива да забравяме, че и тя е сложна система от взаимовръзки между правата и задълженията. Всеки има право да пие вода, но има и задължението да си плаща водата. Всеки има право да мисли и да говори каквото си иска, но трябва да има и задължение да отговаря за казаното. Свободата като понятие съдържа в себе си съзнанието за отговорността. А това означава, че всеки човек трябва или би трябвало да е наясно какви санкции/наказания биха последвали, ако си позволи да посегне на чуждата свобода.
…………………………………………………………………………………

В момента тече бунт в Ботевград, които е и мой роден град, опит за разчупване на оковите на местната власт. Ще коментираш ли това?

Чух за петицията на група общински съветници и граждани по повод една проверка на Сметната палата. Трудно ми е да коментирам, тъй като не съм запознат с доклада на проверяващите.
……………………………………..

1395771_10201624835897072_1268885459_nЖивееш в китна Чеканица, много Уйкенди са ми минали там с нашите. Спокойно ли ти е там?

Живея в гората, на 3 км от града. Имам редкия шанс да се радвам на природата, да слушам пилците, да се любувам на един приличен парк. Внуците ми са най-големият подарък, когато намерят време да ми гостуват. Никога не бих заменил всичко това с живот в София, където се чувствам ужасно. От 15 години съм в гората.
………………………………………

Остава ли ти време да съзерцаваш, нещо толкова важно за един творец? Поне си си угодил на природа според мен.

Слава на Бога, имам достатъчно време да се радвам на пейзажа. Ловец съм, макар че отдавна спрях да стрелям по животните. От време навреме излизам с пушката в гората, колкото да усетя атмосферата и тръпката на лова. Изживяването е неповторимо и всеки път е различно.
………………………………………

Казах поне, а аз не знам, може да си в лоното на пълното щастие? То иначе твореца, все има какво да го дразни, за какво да пише, какво да укори, осмее ..

Пълно щастие няма и няма да има. Животът започва с грижи и така приключва. Важно е да имаш правото и възможността да правиш избор. Понякога съдбата се шегува с нас и тръгваме по неправилната пътека, а сетне си носим последствията от избора. Вероятно това са неизбежните за всеки житейски изпитания. Банално е, но не мога да не кажа, че животът преминава неусетно и много бързо. Разбираме това, когато преполовим отреденото ни време. Тъжна работа.
…………………………………………………………………………………

10363967_875128785860296_8017397686022972753_nПишеш ли за медии? Ти ли ги избираш или те теб?

От време навреме пиша за разни информационни агенции и сайтове. Не ме привлича писането там, където има редактори и други видове началници. Забелязвам, че някои сайтове ме публикуват, без дори да искат съгласието ми. Няма лошо. Нека тиражират разпиляните ми мисли. Пиша във Фейсбук, без да имам регламентирани отношения с когото и да било.
………………………………………..

Добър журналист или лидер на мнение във фейсбук, кое е по мащабното сега, в нашето съвремие?

Добрият журналист е журналист. Лидер в социална мрежа – това е друго. Журналистът, дори когато е на свободна практика, има зад гърба си медия, редактори, хора, които са готови да поемат отговорност солидарно с автора. В социалните мрежи си сам. И сам войнът е войн, но е друго да усещаш подкрепата на някакъв щаб и хора. Колеги, не само приятели.
…………………………………………………………………………………

Тролове и елфи в интернет, временно явление или?

И елфите, и троловете са необходимите полюси в социалните мрежи. Все пак, тия мрежи не са медии, а писаното в тях не е журналистика. Или са особен вид медии, а писането в тях е особен вид журналистика. При всички случаи, това е вид общуване.
…………………………………………………………………………………

10352147_789808511058991_7581562692032196349_nСега се разкриват лесно, но те са брънка от една огромна машина за управление на онлайн репутация и са релационни на понятието медиен комфорт от близкото минало. Дали ще са вечно съпътстващи ежедневието ни?

Не съм привърженик на конспиративните теории. Социалните мрежи биха могли да бъдат опасни, ако се експлоатират с престъпни цели – например, организиране на безредици или терористични актове. Не ми се ще да мисля, че ще променят живота ни до степен да забравим физическото общуване, книгите, сценичните изкуства или изложбените зали.
……………………………………………

Вразумяваш ли ги като ги набележиш? Троловете, поръчковите журналисти, мъка ли ти е за продаването за няколко сребърника?

Старая се да избягвам конфликтите с виртуалните ми опоненти. Смущава ме това, че не мога да ги видя реално, не мога да ги пипна, не мога да усетя аромата или миризмата им. Това прави дебатите фиктивни, неистински, не са моя тип диалог.
…………………………………………………………………………………

199225_202338933128487_1383503_nКакви ценности ще изградим в децата на България, снимаш се често с прекрасните си внуци, смееш ли да им изграждаш ценности, как го правиш правилно, става ли?

Децата и внуците са най-голямата ми ценност. Опитвам се да им бъда полезен, когато се ориентират между доброто и злото. Не знам дали успявам. Всеки човек, независимо от възрастта си, е една вселена, космос, безкрайност и безбрежие. Гледам да не внасям смут в душите им. Давам си сметка, че е трудно. Но и обратното е вярно – понякога е достатъчно да направиш така, че детето да посегне към „Малки принц“, защото си му говорил за тая книга.
…………………………………………………………………………………

Аз не те познавам толкова в дълбочина, но има обида в теб, не зная дали е лична или само обществена?

Обида? Имаше такова състояние. Мина ми отдавна. Останаха разочарованията от определени хора, предизвикани от това, че лъжейки себе си, успяха да преметнат и мен. Но това вече няма значение.
…………………………………………………………………………………

Няма в България гражданско общество защото няма и средна класа?

Това е най-трудният ти въпрос, защото съдържа в себе си и отговора.
…………………………………………………………………………………

Социални канали

https://www.facebook.com/ecohunter12

 

Станимир Георгиев – интервю

stanimir2 Как я карате там под тепетата? Защо Пловдив, а не София, не ти ли липсва динамика?
Здравейте 🙂 Еден ден затворих очи и протегнах ръката си към съдбата… когато ги отворих, видях, че ме е отвела тук под тепетата. И така всеки ден тя е с мен и ме държи за ръка… ако един ден реши да ме отведе в София или някъде другаде, ще я последвам и на край света 😀
София или Пловдив столица на културата? А що не Търново?
В интерес на истината не съм ходил в Търново, но имам приятели които известно време са живели и учили и там и по това което съм чувал за този град, смятам че Да – Търново разполага с необходимите качества да бъде културна столица. София и без това си е столица на всичко останало… нека оставим и жителите на другите градове да се почувстват столичани 🙂
Как е работата, кви ги вършите? Представи малко себе си по длъжност, месторабота?
Дейностите ми не се побират в длъжност и месторабота… Нямам конкретна длъжност, тъй като се занимавам с доста неща. Някой от тях са, маркетинг в социалните медии, развитие и поддържане на фейсбук страници, поддръжка на няколко онлайн магизина, продуктова фотография, дизайн, организиране на онлайн кампании и промоции и други. Местоработата ми е относително понятие, тъй като работя от всякъде, но в момента синхронизирам интересите и работата си с колегите творци в първия по рода си творчески комплекс – Incubator ( http://incubator.bg/ ) в Пловдив.
Ти си малко енциклопедист в диги обществото, хем фотограф, хем дизайнер, хем копирайтър и просто сякаш си наказал апогея да е SMM – Social Media Marketing – а? Така ли е? Разпилява ли се човек като може разни неща, или само е предимство?
Да, може би малко се разпилява, зависи от човека. Понякога се чувствам разпилян. Според мен е по-добре да си тясно специализиран в дадена сфера, да си знаеш работата и интересите и да се съсредоточиш в тях. Просто за времето от което започнах да навлизам в дълбоките води на уеб средите, минах през доста етапи, които ми наложиха да ги преплувам за да стигна до брега.
Хората гледат да скатават, ти си показваш многото познания, така шефското тяло не те ли преупотребява, па кръшни малко, не си казвай:)
В интерес на истината, колегите от Incubator, а и самият творчески комплекс като цяло се разпростира в доста дейности, доста от тях са офлайн и малка част от тях са онлайн. Координирам си ангажиментите и се старая да правя каквото мога за комплекса, както и за клиенти които не са част от него.
Много открит и ведър поглед, не мислиш ли, че като SMM гуру, следва да си по обран, леко маскиран, да има загадка:)? Поне клиентски ориентирано ми кажи …?
Ами аз даже си мислих, че съм доста обран и ми липсва откритост 😀 За доста от нещата с които съм се занимавал и се занимавам не съм публикувал никъде. Много от познатите ме stanimir3питат с какво всъщност се занимавам точно. Клиентите, които се свързват с мен, обикновено са разбрали за слугите ми от уста на уста. Въпреки, че се занимавам със SMM никъде не съм публикувал или рекламирал моите услуги. Наскоро се замислих и прецених, че може би е по добре да отделя и малко време за това, но това ще стане на малко по-късен етап.

Обичаш да посещаващ арт изяви, Пловдив е готин за това? Има и специфични заведения за арт люде, профилирани, но-комершъл. Посещаваш ли такива гилдийни места?
Рядко посещавам такива тук, тъй като не следя много програмите на изявите. Но за сметка на това в Incubator, като творчески комплекс сами си организираме такива и предоставяме пространствата на комплекса за хора, които искат да си организират. Ежедневно имаме посещения от такива арт люде. Така де, ако Мохамед не отиде при планината, планината идва при Мохамед.

Всъщност, все още, всеяден ли си за знания?
Да. Знаеш как е… в тази сфера или ядеш или ще те изядат. Нямаме друг избор, освен всеки ден да се учим и да учим другите. Ако изостанем днес, утре трябва да бягаме 2 пъти по бързо за да настигнем другите… а кога ще ги минем?

Как е личния план, нещо пълнозърнесто за споделяне?
Най-новото около личния живот и аферите на Станимир Георгиев четете в новия брой на списание „Yellow Story”! 😛 Шегувам се… Аз съм си, обикновен човек съм си… След време като стана голяма клечка, ще споделя най ексклузивните и пълнозърнести неща от Хай-Лайфа.
Май държиш на спорта, зарежда ли те? Други релакс прийоми?
Да, зарежда ме, отпуска ме… докато ангажирам вниманието и тялото си с тренировките, се отпускам от интелектуалното напрежение от работата. Други… може би разходки под слънцето, и домашни кино вечери с пакетче слънчоглед и пиратски филми.
Как се справяш с тайм мениджмънта? В бранша всеки реве, че времето не стига?
Не се справям. То няма как да стига. Трябва да направят 2 почивни дни в които няма интернет, защото ако е само 1 ще си го запълваме докато наваксваме с работата от седмицата . Просто се старая да отделям по малко време на мен и близките си без да се налага да изоставам много от графика си.
Държиш на приятелите, какво са те за теб, каква извадка от количествената и качествената скала на живота?
Държа на приятелите си. Повечето от приятелите ми не се занимават с уеб и това ми помага да поддържам връзка с реалният свят. По няколко часа без фейсбук, интернет, планове, графици, компютри. Просто аз, приятелите ми, забавни истории и реални преживявания. Тук е момента и да благодаря на приятелката ми, че е до мен и ме подкрепя и разбира такъв какъвто съм… с моя 24 часов работен ден 😀
Кога пускаш собствен бранд, с какво ще се занимава?
Мислил съм за това… и по-горе споменах за нещо такова. Не съм се възприел толкова на сериозно за да си пускам собствен бранд. Може би тази година ще се постарая да се изявя, да се покажа на бял свят, да пробвам ефективността на рекламите върху мой гръб. Както казах, никога не съм рекламирал себе си, освен пред познати, приятели и в няколко интервюта Кажи нещо в завършек, нещо като верую, езотерично, рекламистко, друго …:)
Живот! – Възползвайте се от него СЕГА!
Поръчайте днес и получете безплатно: Светлината на слънцето, полъха на вятъра, любовта на семейството и приятелите, уважението на колегите!
Количествата са ограничени! Промоцията важи до изчерпване на дните ви!
…………………………………………………………………………
https://www.facebook.com/get.peace.bg
…………………………………………………………………………
https://twitter.com/get_peace
…………………………………………………………………………
https://plus.google.com/101872750228075655965/posts
…………………………………………………………………………
https://www.linkedin.com/pub/stanimir-georgiev/38/377/698